Кога е била Тайната вечеря

imagesTVЕмил Трайчев

 

И четиримата евангелисти повествуват за Тайната вечеря на Господ Иисус Христос с учениците Му в навечерието на Неговите кръстни страдания, но не всички предават с еднаква пълнота обстоятелствата, при които станала тази вечеря. Освен това в изразите, употребени от първите трима евангелисти за деня, в който станала Тайната вечеря, се открива като че ли някакво противоречие в изразите, употребени от четвъртия евангелист св. Йоан. Безспорно е само това, че Тайната вечеря станала в петия ден на седмицата, т.е. нашия четвъртък, както и че Господ бил осъден и разпънат на кръст в шестия ден на седмицата – в петък, бил в гроба през седмия ден на седмицата – събота, и възкръснал от мъртвите в първия ден на седмицата.

Но поражда недоумение и разногласия в мненията обстоятелството, в какво отношение се намирал денят на Тайната вечеря към празнуващия се тогава празник Пасха, т.е.: била ли е Тайната вечеря на 14-ти нисан, от вечерта на който започвала юдейската Пасха, или на 13-ти нисан, т.е. в деня, предшестващ тази вечеря, когато се започвало празнуването на Пасхата? Тези недоумения се пораждат от следните указания на евангелистите относно деня на Тайната вечеря:

Матей 26:17 – „В първия ден на празник Безквасници“;

Марк 14:12 – „В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне“;

Лука 22:7 – „И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне“;

Йоан 13:1 – „пред празник Пасха“.

Св. евангелист Йоан съобщава, че петъкът, в който Иисус Христос бил разпънат на кръст, бил денят преди Пасхата (19:14, 31), която тогава се падала в събота. Юдеите, които завели Иисус Христос в преторията, не искали да влязат, „за да не се осквернят, та да могат да ядат пасхата“ (18:28) същата вечер. От това следва, че този петък бил 14-ти нисан и че според св. евангелист Йоан Тайната вечеря била извършена на 13-ти нисан вечерта.

От друга страна, първите трима евангелисти отбелязват, че Тайната вечеря станала „в първия ден на празник Безквасници“ (Мат. 26:17), „когато колеха пасхалното агне“ (Марк. 14:12).

Кой е бил според първите трима евангелисти този първи ден на празник Безквасници? Ако този ден е бил не 15-ти нисан (денят, определен от закона), а 14-ти нисан, когато вечерта се ядяло пасхалното агне, тогава дните на Безквасниците ще бъдат не 7, а 8.

Според Йосиф Флавий празник Безквасници по онова време се празнувал 8 дни. „И ние в продължение на осем дни, казва той, извършваме така наречения празник на Безквасниците“ (Юдейски древности, ІІ, 15). Четиринадесетото число на м. нисан у Йосиф Флавий се отнася към пасхалния период на Безквасниците и поради това бил между тях първият такъв ден, както сочат тълкувателите. В годината, в която Господ Иисус Христос бил разпънат на кръст, Пасхата, както отбелязва св. евангелист Йоан, се падала в събота, а 14-ти нисан бил петък. Това обстоятелство не дало възможност на юдеите да заколят и приготвят пасхалното агне. Главната пречка за това бил съботният покой, който настъпвал още от вечерта на предния ден. Поради това заколването и приготвянето на пасхалното агне станало един ден по-рано – на 13-ти нисан. В такъв случай най-естествено би било да се принесе пасхалната жертва в четвъртък, което и станало в годината на Христовата кръстна смърт. Подобно предположение е не само правдоподобно, но и напълно съгласно с духа и насоката на еврейските възгледи до наши дни.

Следователно, в годината на Христовата кръстна смърт пасхалното агне било приготвено на 13-ти нисан. Тъй като в този ден пасхалното агне било заклано, той влязъл в числото на Безквасниците. Затова и евангелистите Матей и Марк го наричат пръв ден на Безквасниците. „При заколването на пасхалното агне на 13-ти нисан, отбелязва проф. Н. Глубоковски, лесно могло да се случи така, че едни да го ядат на същия ден, други пък – на следващия. Така и станало. Иисус Христос празнувал Пасхата в четвъртък, а юдеите – в петък“.

Подобно на Иисус Христос постъпвали и мнозина от йерусалимските жители, основавайки се на закона, според който пасхалната жертва трябвало да бъде изядена в нощта след принасянето й, и да не се оставя нищо от нея до сутринта (Изх. 12:8, 10; Числ. 9:11-12; Втор. 16:4). Други пък, обръщайки главно внимание на деня, в който трябвало да се яде пасхата (14-ти нисан), оставяли я за следващия ден.

В заключение може да се отбележи, че Господ Иисус Христос ял пасхата в годината на Своята смърт в законното време, четвъртък 13-ти нисан, който ден бил първият от Безквасниците. Следователно, не може да има никакво противоречие между четвъртото евангелие и първите три евангелия относно деня, когато Иисус Христос ял последната пасха със Своите ученици, и деня, когато Той бил разпънат на кръст.

„Църковен вестник“, бр. 17, 1994 г.

 

 

Материалът е публикуван в електронен вариант на сайта на БПЦ

http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=297

images6 images2 images3

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s