Раждането на Иисус Христос и смъртта на Ирод Велики

Емил  Трайчев

images100

  Евангелист Матей изрично съобщава, че раждането на Иисус Христос станало през времето на цар Ирод: „А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим“ (Мат. 2:1). Разказа си относно предсказанието за раждането на св. Йоан Предтеча евангелист Лука също така започва с думите: „В дните на Ирода, цар иудейски“ (Лука. 1:5). Следователно terminus ad quet (краен предел, граница, до която може да се достигне) за раждането на Иисус Христос бил преди смъртта на Ирод Велики.

Според Йосиф Флавий (Юд. древности ХІV, 389) Ирод Велики получил царската власт от Антоний и Октавиан „в 184-тата Олимпиада, когато консули били Гней Домиций Калвин за втори път и Гай Азиний Полион„. Консулската дата Calvino et Pollione отговаря на 40 г. пр. Р. Христово. 4-тата година на 184-тата Олимпиада приключила на 30 юни 40 г. пр. Р. Христово. На друго място обаче Йосиф Флавий отбелязва, че Ирод не бил тръгнал за Рим преди настъпването на зимата (Юд. древности ХІV, 367). В такъв случай датата е била в 1-та година на 185-тата Олимпиада. Следователно Ирод Велики е бил провъзгласен за цар (de jure) в края на 40 г. пр. Р. Христово.

Освен това Йосиф Флавий (Юд. древности ХІV, 487) свидетелства, че с помощта на римската армия Ирод Велики превзел Йерусалим и едва тогава всъщност започнало неговото царуване там, след като бил убит съперникът му за престола – царят на Партия Антигон „в 185 Олимпиада, през време на консулството в Рим на Марк Агрипа и Каниний Гал„.

Консулската дата Agrippa et Gallo съответства на 37 г. пр. Р. Христово. 4-тата година на 185-тата Олимпиада продължила от 1 юли 37 г. до 30 юни 36 г. пр. Р. Хр. и градът по всяка вероятност бил превзет през лятото или есента.

Дион Касий (49,22-23) поставя събитието в консулството на Клавдий и Норбат (които в неговия списък на консулите били преди Агрипа и Гал), т. е. в 38 г. пр. Р. Хр. Той обаче не е така прецизен както Йосиф Флавий в своите сведения поради следните причини:

Първо, Ирод Велики не е могъл да получи войски преди есента на 38 г. пр. Р. Хр., а едва след като Антоний превзел Самосата (Юд. древности ХІV,439-447; срв. Плутарх, 34, 2-4). При това Йосиф Флавий пояснява, че след като римските войски пристигнали, зимата настъпила преди последното щурмуване на града (Юд. древности ХІV, 453, 461, 465, 473), което в такъв случай не би могло да бъде преди 37 г. пр. Р. Христово.

Второ, Йосиф Флавий споменава, че последната обсада на града била в 3-та година след провъзгласяването на Ирод за цар (всъщност това се случило около две години и половина след Иродовото провъзгласяване за цар в края на 40 г. пр. Р. Хр., защото обсадата започнала през пролетта на 37 г. пр. Р. Хр.) (Юд. древности ХІV, 465). Следователно Йерусалим не би могло да е превзет преди 37 г. пр. Р. Христово. Така че Ирод Велики станал цар de facto през лятото или есента на 37 г. пр. Р. Христово.

По-нататък Йосиф Флавий съобщава, че Ирод Велики умрял „след като царувал 34 години, пресмятани от датата, когато убил Антигон, поел управлението на държавата, и 37 години от датата, когато бил провъзгласен за цар от римляните“ (Юд. древности ХVІІ, 191; Юд. война, 1, 665). От тези два възможни начални момента и предвид продължителността на Иродовите царски години (съответно 37 и 34) би могло да се направи изводът, че датата на Иродовата смърт е била 4 г. пр. Р. Христово.

В разказа си Йосиф Флавий (Юд. древности ХVІІ, 167) споменава за лунно затъмнение, което настъпило малко преди смъртта на Ирод: „И същата тази нощ имаше лунно затъмнение„. Споменат е също така и „празник Безквасници, който юдеите наричат Пасха“ (Юд. война ІІ, 10; Юд. древности ХVІІ, 213), който се случил скоро след Иродовата смърт. Бележката за Пасхата насочва вниманието към пролетта. В 4 г. пр. Р. Хр. месец нисан (март-април) започвал на 29 март и съответно 14 нисан = 11 април. Що се отнася до затъмнението, това е единственото лунно или слънчево затъмнение, споменато от Йосиф Флавий в неговите съчинения. Само през нощта на 12 срещу 13 март 4 г. пр. Р. Хр. е имало лунно затъмнение и подобно явление не е наблюдавано нито през 3 г., нито през 2 г. пр. Р. Христово. Следователно смъртта на Ирод Велики се случила между 12 март и 11 април 4 г. пр. Р. Христово. В светлината на тази дата и свидетелствата на евангелистите Матей (2:1) и Лука (1:5) би могло да се заключи, че раждането на Иисус Христос не е било по-късно от пролетта на 4 г. пр. началото на християнската ера.

Евангелист Матей разказва, че още приживе на Ирод Велики мъдреци дошли от Изток „и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“ (2:2). Когато мъдреците влезли в къщата, където се било подслонило св. семейство, те намерили Младенеца Иисус и майка Му Пресвета Дева Мария (Мат. 2:11). Тук в гръцкия текст е употребена думата „то педион„, която означава „детенце, малко дете„. Би могло следователно да се приеме, че раждането на Иисус Христос, посещението на мъдреците и смъртта на Ирод Велики се случили в много близка последователност и в съгласие с това съображение раждането на Иисус Христос може да се постави през зимата на 5/4 г. пр. началото на християнската ера. Св. Юстин Мъченик (Разговор с Трифон Юдеина, 88) изглежда подкрепя тази идея, когато казва, че „мъдреците от Арабия, които скоро след като Младенецът се родил, дошли да Му се поклонят“.

От друга страна обаче в Евангелието от Матей (2:16) се казва, че щом Ирод Велики се видял измамен от мъдреците (тъй като те не се завърнали, за да му съобщят точното място, където се бил родил Младенецът Иисус), той заповядал да бъдат избити всички малки деца от две години  надолу във Витлеем и пределите му. Относно вероятността Ирод Велики да е извършил такова жестоко престъпление Stewart Perowne отбелязва:

„Че Ирод Велики, в ужасната физическа и психическа разруха, в която бил изпаднал, и в тази атмосфера на пламенен месианизъм, е издал заповед да бъдат избити младенците във Витлеем, е в пълно съзвучие с всичко, което знаем за него. Витлеем бил само на няколко мили разстояние от неговия дворец-крепост Иродион, там най-малко от всякъде другаде е могло да бъде толерирано някакво гибелно явление. Този чудовищен акт съвсем не бил чужд на тогавашното общество. В езическата древност животът на новороденото дете бил в ръцете на баща му или държавата. Както посочва Abel, няколко месеца преди раждането на Август, след като по чудесен начин било предсказано раждането на цар на римския народ, изплашеният сенат издал указ нито едно от децата, родени през тази година, да не бъде пощадено. По-късно Нерон, страхувайки се от последствията след появата на комета, наредил да бъдат екзекутирани всички видни аристократи в Рим. Техните деца били изгонени от града и умрели от глад и болести“.

Що се отнася до влиянието на свидетелството в (Мат. 2:16) върху датата на Рождество Христово, би могло да се предположи, че думите на мъдреците накарали Ирод да допусне, че Иисус Христос е бил вече на около две години, т. е. че се е родил преди около две години. А един двугодишен период преди 4 г. пр. Р.Хр. би изместил датата на Рождество Христово до 5 или 6 г. пр. началото на християнската ера.

Някои древни християнски писатели поддържали мнението, че мъдреците дошли, когато Иисус бил на две години. В един пасаж, който се среща както у Ориген, така и у Евсевий Кесарийски се казва, че Иисус бил на две години, когато мъдреците дошли и когато Той бил заведен в Египет, че Той останал в Египет две години и бил на четири години, когато се завърнал оттам, и че завръщането било в първата година на Архелай и 45-га година на Август. Тъй като Ориген поставя раждането на Иисус Христос в 41-та година на Август (=3 г. пр. Р. Хр.), то 45-та година на Август би била 2/3 г. сл.Р. Христово.

Според ев. Матей (2:19, 22) обаче завръщането на св. семейство от Египет станало след смъртта на Ирод Велики и възцаряването на Архелай, т. е. през пролетта на 4 г. пр. Р. Хр. или по-късно. В „Панарион“ (51,10,1) св. Епифаний Кипърски пък приравнява 42-та година на Август, в която той поставя раждането на Иисус Христос, с 33-та година на Ирод. Тези две сведения обаче са неточни от гледна точка на хронологията на Иродовото царуване, но и двете свидетелстват за факта, че раждането на Иисус Христос следва да бъде поставено в рамките на това царуване.

Следователно, въз основа както на евангелските свидетелства, така и на сведенията в древнохристиянското предание, може с основание да се заключи, че Иисус Христос се е родил в рамките на година или две преди смъртта на Ирод Велики. Така че една дата за Рождество Христово през зимата на 5/4 г. пр. началото на християнската ера изглежда твърде вероятна.

„Църковен вестник“, бр. 51/1994

Материалът е публикуван в електронен вид на сайта на БПЦ

http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=183

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s