Сърцето според представите на Кумранската общност

images1

Кумранската община, (1) която населява кумранските пещери в периода 3 в. пр. Хр. – 1 в сл. Хр., се отличава с твърде своеобразни  представи. Въпреки че тя се състои от членове, близки до свещеническите кръгове, (2) в доста отношения тя има специфични учения. Такива своеобразни виждания например са очакванията за поява на двама месии (един светски – от Израил и един духовен – от Аарон) и се проповядва подчертан дуализъм – факт, който се илюстрира дори само от категориите, които членовете на общността ползват. (3) Те се самоназовават „синове на светлината”, „обърнали се”, „праведни”, „богоизбрани” докато техните противници са наречени „синове на погибел” или „синове на Белиал”. (4) Специфично е и кумранското тълкувание на библейски текстове. В използвания жанр pesarjm при разясняването на библейски текстове се прибягва до промяна на букви, замяна на една буква с друга за да се получи желаното значение, което да подкрепя вижданията на общността. (5)

За развитието на специфични учения и представи в Кумран значение има и епохата когато пещерите за пръв път се заселват – това е Елинистичната епоха (323-64) когато гръцката култура и начин на мислене се разпространяват на територията на Палестина. Взаимното влияние и проникване на старозаветния начин на мислене в гръко-елинския и обратно е отразено в превода на Septuaginta където много от старозаветните понятия са преведени с няколко гръцки думи – т. е. налице е тълкувание на старозаветните понятия и респ. техен превод на гръцки, който превод възможно най-добре и най-точно отразява дълбокосемантичните библейски еврейски думи. (6) Под влияние на Елинизма някои старозаветни представи претърпяват развитие (напр. идеята за Божията премъдрост). Кумранските антропологични представи са почерпани от старозаветните, но въпреки това и при тях са налице специфични акценти.

images

Антропологичната категория сърце (leb, lebab) е основно понятие в Свещеното Писание на Стария Завет, затова в Кумран на сърцето също се отделя особено внимание. Сърцето прави възможен живота в биологичния смисъл на думата като възприемайки го от Бога го запазва и поддържа (Пр. 4:23). В таргума към книга Товит (6:3-4), който е открит в Кумран, се говори за сърце на риба. (8) За разлика от текста в неканоничната библейска книга, в таргума ангелът (който тук се нарича Азария) бива попитан какво изцерително средство е скрито в сърцето на рибата, в черния й дроб и в нейната жлъчка. Така сърцето в Кумран е разбрано не само като вътрешност и седалище на живота в биологичен смисъл, а като средоточие, което би могло да има изцерителна способност. (9)

Сърцето поддържайки живота, се свързва с възприемането и изпитването на различни чувства и емоции. Често пъти, това което изпитва тялото, обхваща и душата. Духовните преживявания от друга страна също се отразяват на състоянието на тялото: „…Но аз – треперене и тресене ме обземат и всички мои кости се разпадат. Моето сърце се топи като восък от огън и колената ми се разтичат като вода (34), която е разляна по склон” (1QH (10) XII, 33-34a). (11) Чувствата извират от сърцето и биват възприемани от него. Затова може да се каже, че радостта и смелостта се дължат на сърцето (CD ХХ, 33б). (12)

Сърцето, освен че изпитва и създава желания и чувствата, е средоточие на мисленето. То свързва чувствата, които изпитва, с мислите и плановете, които прави. (13) Свързва и различните мисли като така прави възможно разсъждението. В Кумран също сърцето е това, коeто мисли, размишлява и премисля (1QH Kol. ХІХ, 2). (14) Анонимен автор прославя Яхве затова, че Той дава на човека дара на мислене и размишление: „[.]…[.]… Аз искам да благославям Твоето име… Искам да благославям Твоето име и да разкажа… за Твоите чудесни наставления и ще ги гравирам като предписания за хвала на Твоето величие, като начало на всяко сърдечно размишление” (4Q511 Frg. 63, Kol. ii + Frg. 64: 2-4). (15)

Свързана с мисленето е способността за познание и разбиране. В Израил, за разлика от антитична Гърция, познанието (респ. мъдростта) не е интелектуално достижение, а е свързано с възприемането, разбирането и оделотворяването на Божиите заповеди. (16) Разумен (мъдър) е този, който слуша Божиите заповеди, осмисля ги и ги претворява в живота си. Неразумните се отличават със съзнателното и упорито противене на волята на Яхве. Задача на човека е да се стреми към истинно разбиране и познание. От друга страна  разумът, е дар от Бога, Който снизхождайки към човека, желая всеки да Му бъде причастен: „Благодаря ти], Господи, който в сърцето на Твоя р[аб] дава разбиране, (9) […] да се … срещу сб[орището] на престъпниците” (1QH VІ, 8-15). (17) Освен мислене и размишление сърцето съхранява в себе си спомените. Както познанието и мъдростта, така и спомените не са само припомняне на мисленото или на станалото, а са свързани с размишление и последващи действия. В сърцето (като осъзнаващо и помнещо) трябва да се помнят и съхраняват Божиите заповеди. (18) За да направи възможно помненето на Бога, размишлението за Неговите слова и тяхното следване, Господ постоянно дава Своята помощ. В Кумран се говори за спазване на Завета с Яхве (berjt – съюз, договор) не само от Израил, респ. от общността, а за изпълнението му от всеки един човек. (19) „Ти сключи за мен Твоя Завет и Ти укрепваш »моето¼ сърце (5). »…¼ за да ходи по Твоя път. Ти направи бързо сърцето ми и изостри бъбреците ми та те да не забравят Твоите предписания” (4 Q436 Frg. 1, 4б-5). (20) Подобен засилен акцент върху необходимостта от индивидуалното спазване на Тора, който е характерен за Кумранската община, е понататъшно развитие на това разбиране, чието начало е отразено в каноничните старозаветни книги след т. нар. Вавилонски плен (587-538).

Между мисленето и волевите действия, които се извършват от сърцето, има непосредствена връзка – постоянното извършване на зло води не само до нарушаване на Божията воля и Завета с Яхве, но до вкаменяване на сърцето. „Тези, които са нарушили Завета, те бяха предадени (11) на меч, защото напуснаха Божия Завет и изпълниха своя (собствен) път и се стремяха към вкаменяване (12) на техните сърца – всеки желаеше да прави, това, което желаеше. [празно]”(CD III, 10б – 12). (21) Последици от вкаменяването на сърцето е пълното отделяне от Бога: „ненаситност, изоставяне на служението на правото, разбойничество и лъжа, гордост и високомерие, лъжа и измама, жестокост (10) и голямо лицемерие… (11) богохулен език, слепота на очите и нечуване (т. е. нежелание за това), закоравяване на гърлото и на сърцето, за да се върви във всички пътища на тъмата и позорната заблуда” (1QS (22) IV). (23) Упорстването на сърцето води до там, че човек е като мъртъв за Бога.

В Кумран между решенията на волята и извършените делата се поставя допълнителен акцент – човекът е престъпник на Закона, респ. праведник (изпълнил Закона) още в сърцето си, преди да е извършил съответното дело. (24) Напълно взаимната връзка между сърдечните помисли и намерения и извършването на съответното действие, е разкрита от Господ Иисус Христос (Мат. 5:28). В текстовете от Кумран по-детайлно се разкрива общото между стореното от сърцето и духа на човека – това, което е извършено, влияе на духа. (25)

Човешката личност в Свещеното Писание се изразява с антропологичното понятие сърце. (26) В книга Притчи 27:19 се казва: “Както водата отразява лицето, така и сърцето на човека отразява човека”. От тук следва, че опознаването на сърцето на човека дава възможност както да се общува с него, така и той да бъде донякъде познат. (27) Грехът и добродетелта, които са извършени от волята, не засягат само нея, а са дело на целия човек, на неговото сърце. За да може човек да следва Бога и да Му е верен, Сам Бог дава Своите заповеди в сърцето на всеки човек: „(12) Твоите чудни явления, които Ти направи пред очите на народите защото Твоето име е призовано над нас (13) »–¼ на нас с цяло сърце и с цяла душа за да насадиш Твоя Закон в нашето сърце (14).” (4Q504 Frg. 1II, 12-14).(28)

За онагледяване на отделянето от Бога (Пс. 143:2; Йов. 15:14-16) в Стария Завет се прави паралел с неспазването на заповедта за обрязването, която Бог дава на Авраам (Бит. 17:11, 14) – Израил е описан като „необрязан по сърце” (еrеl leb). В коментара на книга Авакум от Кумран (2:16) се говори за погиването на тези, чиито сърца са необрязани: „Неговото (на текста – бел. м.) тълкувание (12) се отнася до свещеника, чието унижение беше по-голямо отколкото неговата слава (13). Защото той не беше обрязал краекожието на своето сърце и шестваше по пътя (14) на чревоугодието, за да утоли жаждата си, но чашата на гнева (15) на [Бо]га ще го погълне” (1QHab. Kol. ХІ,12-15а). (29) Погиването на човека, като следствие от греха, се описва картинно – сърцето, т. е. човекът, сякаш се стопява (1QH Frg. 4,14).

Бог призовава Израил да се покае и завърне при Него, като обреже сърцето си (Вт. 10:16) и премахне неговото краекожие (Йер. 4:4). Когато Израил пожелае да се обърне към Господ, Бог Сам ще обреже сърцето на всеки като дори дари ново сърце (Йез. 11:19 и парал.). Даряването на ново сърце означава не само прощаването на сторените съгрешения, но и обновяването на човека. Чистото сърце е извор за започване на нов свят живот. (30)

Според вярванията в Кумран Бог проявява Своето милосърдие в това, че Той обрязва сърцата: „В пълнотата на Неговото милосърдие Той се смили над смирените и убогите и отвори техните очи, за да виждат Неговите пътища, и техните уши, за да слушат (4) Неговото учение, и Той обряза краекожието на сърцата им и ги спаси поради Своята милост и утвърди крака им по пътя” (4Q 434 Frg. 1, Kol. i:3б-4в). (31)

Обръщането към Бога трябва да е с цяло сърце. Следствие от греха е разделянето (раздвояването) на сърцето което се изразява в различие между това което се чувства, мисли, извършва и това, което се изразява с устата (Пр. 12:8). Освен този нравствен аспект, разделеното сърце не може правилно да възприема Божиите слова и да ги следва, което препятства изпълнението на Божията воля. Поради това разбиране, изискване към встъпващите в кумранската общност е че те трябва да са с „цяло сърце”: „Този, който влиза [–] (7) … за да се обърне към Закона на Моисей с цяло сърце [–] (8) към съвета на мъжете на единението и се отдели от в [сички мъж]е на неправдата [–]”. (4Q254 Frg. 14,6б-9). (32) Изразът „с цяло сърце”, използван в този кумранки текст, напомня казаното в сентенцията за смисъла на Закона, отразена във Вт. 6:4-5. В последната Бог казва на Израил, че той трябва да обича Господ от цялото си сърце.

Кумранската общност свързва мисленето, като функция на сърцето, и промяната на последното –  връзка, която не е така ясна в каноничната старозаветна литература. По повод раждането на Ной се казва: „2,1 Виж, това мислех в сърцето си, че произлиза от ангелите на зачатието и от светиите на тайната, така че [това момче] принадлежи на великаните. 2 И моето сърце се промени в мен поради този момък”(А (33) 2,1-2). (34)

Свещеното Писание антропоморфно говори за сърце на Бога. На Божието сърце се приписват чувства на гняв, но и на състрадание и милост към съгрешилите (Бит. 6:5-6; Ос. 11:8). Най-вече Божието сърце се приписват мисли и планове, които за разлика от човешките са истинни и неизменни: „Съветът на Господа пребъдва навеки, мислите на сърцето Му са от род в род”(Пс. 33:11). В Кумран Божиите решения, изразени с антропоморфната дума „съвет”, са противопоставени на плановете и козните на ангела на злото – Белиал. Последните са напразни и грешни и затова те ще бъдат осуетени и съкрушени от Бога: „…Ти Господи, отхвърляш всяко мислене (13) на Белиал, но Твоят съвет, който ще устои, и планът на Твоето сърце ще е вечно укрепен” (1QH Kol. ХІІ:12в-13б). (35)

Бог, Който е всезнаещ и всемогъщ е съвършен в Своята воля и действия. Това (според старозаветното Откровение) най-ясно личи в избирането на Израил за собствен на Бога народ (Вт. 7:6 и парал.), което е следствие от извеждането на Израил от Египег. Бог обаче не само извежда Своя народ от Египетското робство, но постоянно се грижи и промисля за него. Това Бог прави не заради Израил, а заради Самия Себе си –  заради  ревността Му за Неговото име (Йез. 39:25) и поради Божията неизменност и вярност (Мал. 3:6). В Кумран като причината за Божието избраничество спрямо Израил се изтъква фактът, че Бог е сътворил всички хора и в частност членовете на Неговия народ. „Той ги доведе по пътя на Своето сърце защото […] Той (?) изпрати техния дух” (4Q434 Frg.1i,11). (36)

Според антропологичните представи на кумранската общност сърцето е основно понятие. Възприемайки значението, което каноничните книги придават на понятието сърце, общността в Кумран обогатява и развива представите за сърцето. Това развитие продължава в неканоничната и апокрифна литература в междузаветната епоха като напълно сърцето, като най-важно антропологично понятие е разкрито напълно от Господ Иисус Христос.

1. Повече за откриването на кумранските пещери и общността Вж. VanderKam, J. Einfuehrung in die Qumranvorschung. Goettingen, 1998, S. 20 и сл.

2. Въпреки, че някои изследователи считат общността за разновидност на есеите, това мнение не се поддържа от всички изследователи. Вероятен е произходът й от хасидейското движение. Шиваров, Н. Библейска археология. С., 1992, с. 540.

3. При по-задълбочени проучвания се оказва, че учителят на справедливостта (който е основател на общността и се очаква да се върне в края на дните) и князът на цялата община, есхатологичният водач,  са едно и също лице – Месия от Аарон и от Израил. Вж. Лаперузас, Е. Ръкописите от Мъртво море. С.2000, с. 65-66.

4. Пак там.

5. Вж. Horgan, M. Pesharim. – In: Charlesworth, J. (ed.) The Dead sea scrolls. Hebrew, Aramaic, and Greek. Texts whit English translations. V. 6. Tuebingen, 2002, p. 1-2.

6. Повече за превода на Septuaginta Вж. Марковски, Ив. Въведение в Свещеното Писание на Стария Завет, Общо въведение. ч. 1, т. 2. С., 1932, с. 228-234.

7. Klein, H. Zur Gesamtbiblischen Theologie (Zehn Themen). Neukirchen– Vluyn, 2007, S. 113.

8. Думата targum (targumjm) означава превод. Таргумите представляват преводи  на библейски текстове от библейски еврейски на арамейски език. Отначало тези преводи се правят устно, при четенето на свещените текстове в богослужението, а по-късно те са записани. Повече за таргумите Вж. Марковски, Ив. Общо въведение…, с. 248 и сл.

9. Beyer, K. Die aramaeischen Texte vom Toten Meer. B. 2. Goettingen, 2004, S. 179.

10. За Свитъка с химни (Hodayot) Вж. Maier, J. Die Qumran-Essemer: Die Texte vom Toten Meer. B. I. Muenchen, 1995 , S. 45 и сл.

11. Ibid., S. 76.

12. Кодексът (шрифтът) от Дамаск (CD) в Кумран се състои от две части: предупреждение и законодателна част. Законите касаят култови предписания за свещениците, жертви, болести, бракове, селско стопанство, десятъци, отношение към езичниците, встъпване в общността, съботата и организацията на общността. Kam, J. Einfuehrung in die Qumranforschung…., S. 77.

13. Horst, F. Hiob. Neukirchen – Vluyn, 1992, S. 261.

14. За Свитъка с химни (Hodayot) Вж. Maier, J. Die Qumran-Essemer… В. I, S. 45 и сл.

15. Maier, J. Die Qumran-Essener: Die Texte vom Toten Meer. B. IІ. Muenchen, 1995, S. 654.

16. Schmidt, B. Das Buch der Sprueche Salomons. Regensburg, 1899, S. 51.

17. Maier, J. Die Qumran-Essener… B. I, S. 54.

18. Wolff, H. Anthropologie des Alten Testaments. Guettersloh, 2002, S. 81.

19. Според старозаветните разбирания, отразени в каноничните книги, отделната личност е в съюз с Бога когато тя е член на Израилския народ, който е в договорни отношения с Господ. Отделната личност е в завет с Яхве, защото тя е част от Божия народ. Вж. Koehler, L. Theologie des Alten Testaments. Tuebingen, 1953, S. 46-49.

20. Maier, J. Die Qumran-Essener… B. IІ, S. 522.

21. Maier, J. Die Qumran-Essener… B. I, S. 11-12.

22. Правилникът на общността (Serek hajasad) представлява сбор от различни текстове, повечето от тях предписания от Закона. Правилникът на общността се датира ок. 100-75 пр. Хр. Вж. Пиперов, Б. Правилникът на новия съюз. ГДА 1955-1956. т. V (ХХХІ), с. 317-342.

23. Maier, J. Die Qumran-Essener… B. І, S. 175.

24. Beyer, K. Die aramaeischen Texte… B. 2, S. 193-194.

25. В таргума на книга Товит от Кумран  (Daq 5:20) се казва, че  когато сърцето се превъзнася духът престъпно става горд. Beyer, K. Die aramaeischen Textе… B. 2, S. 196.

26. Вж. Comblin, J. Das Bild vom Menschen. Duesseldorf, 1987, S. 222.

27. Hausmann, J. Studien zum Menschenbild der aelteren Weisheit. Tuebimgen, 1995, S. 181.

28. Maier, J. Die Qumran-Essener… B. II, S. 607.

29. Maier, J. Die Qumran-Essener… B. I, S. 164.

30. Hupfeld, H. Die Psalmen, В. ІІІ. Gotha, 1860, S. 16.

31. Maier, J. Die Qumran-Essener…, B. IІ, S. 520.

32. Ibid., S. 203-204.

33. С буквата А е отбелязан апокриф на книга Битие от Кумран (1QGenAp.) Апокрифът на арамейски език на книга Битие от първа кумранска пещера е най-лошо запазен. Основното съдържание е заимствано от разказите в книга Битие, като последните са обогатени с много мотиви, които не се срещат в каноничната книга. По езикови и палеографски данни свитъкът се датира между края на І в. пр. Хр. и първата половина на І в. сл. Хр. Разбира се тази датировка не е на първоначалния текст. За оригинал на текста на свитъка в Кумран би могъл да се счита по-древен еврейски или арамейски архетип. Вж. Вълчанов, С. Кумрански текстове с апокрифно съдържание и славянските старозаветни апокрифи, ГДА 1973-1974. т. ХХІІІ (ХLIX), с. 189-191.

34. Beyer, K. Die aramaeischen Texte vom Toten Meer. B. 1. Goettingen, 1984, S. 167.

35. Maier, J. Die Qumran-Essemer: Die Texte vom Toten Meer.  B. I…,  S. 73.

36. Maier, J. Die Qumran-Essener… B. IІ, S. 520.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s