Св. апостол Павел – апостол на любовта


index

Проф. Христо Н. Гяуров   1951

Между главните задачи, които Иисус Христос Си бил поставил да изпълни през време на Своята земна дейност и проповед, била и задачата, да съобщи на човечеството възвишени нравствени истини, от които то да се ръководи през време на своя живот и на своята дейност. И Той изпълнил тази Своя задача: съобщил на човечеството такова възвишено нравствено учение, което му дава възможност да върви по пътя на доброто и да се стреми към нравствено съвършенство. Като дал възможност на човеците, ръководени от Неговото нравствено учение, да постигат нравствено съвършенство, да се уподобяват на Бога, Иисус Христос отправя към тях следната подкана: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец” (Матей 5:48).

В основата на Своето нравствено учение Иисус Христос поставил взаимната и саможертвена любов. Такава основа Той поставил, като имал предвид следните две положения: 1) сам Бог, творецът на света и на всичко в него, е любов, изпълнен е с най-възвишена и безгранична любов към всичко това, което сътворил; 2) любовта е най-сигурното и здраво средство, чрез което могат успешно и благотворно да се уреждат отношенията между личните и със свободна воля същества.

В беседата Си с Никодим Иисус Христос указва следното за безграничната и саможертвена любов на Бога: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан 3:16). Сам Иисус Христос е имал такава любов към човеците. Ръководен от тази любов, Той дошъл на земята и пожертвал Себе Си на кръста за тяхното изкупление и спасение. „Аз съм добрият пастир – казва Той за Себе Си, – добрият пастир полага душата си за овците… Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата” (Иоан 10:11, 17).

Учението на Иисуса Христа за любовта между човеците е ново учение. В прощалната Си беседа Той казва на Своите ученици: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго” (Иоан 13:34; срв. 15:12, 17). И в Стария Завет е имало учение за любовта между човеците. ”Не отмъстявай – казва Бог на старозаветния човек, – и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си” (Левит 19:18). Старозаветната любов обаче, поради ограничеността на старозаветния човек, не била универсална, а ограничена; тя засягала само съплеменниците. Иисус Христос изисква от Своите последователи да имат не ограничена, а универсална любов – любов към всички човеци, без оглед на раса и народност. На въпроса на един законник – кой е ближен на човека, Христос отговорил с бележитата Си притча за милостивия самарянин (Лука 10:25-37).

 Като придава универсален характер на любовта, Иисус Христос изисква да обича човек не само своите ближни, но да обича също така и враговете си. „Слушали сте – казва Той в знаменитата Си проповед на планината, – че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си”. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец небесен” (Матей 5:43-45). Като обяснява тези Христови думи, св. Иоан Златоуст възклицава: „Ето най-високият връх на добродетелите!” (Тълкувание на евангелието от Матей, беседа 18, 3).

Иисус Христос поставя любовта по-високо даже и от вярата. Когато един законник Го запитал, коя е най голямата заповед в закона, Той му отговорил: „Възлюби Господа, Бога твоего, със всичкото си сърце, и със всичката си душа, и със всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед: а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците” (Матей 22:37-40). Христос не казал: „вярвай в Господа”, а казал: „възлюби Господа”. Любовта към Бога обгръща в себе си и вярата в Него.

Любовта между човеците, за която учи Иисус Христос, трябва да бъде не само универсална, но и да се издига до саможертва. Човек, който обича ближните си, трябва да бъде готов да пожертва себе си за тях. „Никой няма любов по-голяма от тая – казва Христос, – да положи душата си за своите приятели” (Иоан 15:13).

Учениците и апостолите на Иисуса Христа, като разпространявали устно и писмено Неговото учение изобщо, застъпвали с нужното внимание и учението Му за любовта. Като дава наставления в първото си послание, апостол Петър пише на своите читатели: „а най-вече имайте усърдна любов един към други, защото любовта покрива много грехове” (4:8). Апостол Яков нарича закона за любовта царски закон. „Ако изпълнявате обаче – пише той в посланието си, – царския закон според Писанието: „възлюби ближния си като себе си” – добре правите” (2:8).

Между апостолите на Иисуса Христа най-много застъпвали в посланията си Неговото учение за любовта апостолите Иоан и Павел, поради което те с право се наричат апостоли на любовта. „Възлюблени – пише апостол Иоан в първото си послание, – нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов. Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него… И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него” (4:7-9, 16). Според апостол Иоан човек трябва да има любов както към Бога, така и към своите ближни – своите братя. „Който каже – пише той в същото си послание: любя Бога, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?” (4:20). „Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън… Който не обича брата си, пребъдва в смърт” (1 Иоан 2:10; 3:14). Особено много застъпва в посланията и учението на Иисуса Христа за любовта апостол Павел. В това отношение Той даже надминава и апостол Иоан.

Подобно на Иисуса Христа и на апостол Иоан, и апостол Павел учи, че Бог, творецът на света и на всичко в него, е изпълнен със съвършена и безгранична любов и е източник на любовта изобщо. За апостол Павел Бог е Бог на любовта и на мира. „И тъй, братя – пише той на коринтяните, – радвайте се, съвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас” (2 Кор. 13:11). Със съвършена и без- гранична любов бил също така изпълнен – според апостол Павел, – и Син Божи, Който, ръководен от тази Своя любов, дошъл на земята, въплътил се и пожертвал Себе Си на кръста, за да извърши изкуплението и спасението на човешкия род. „Христос обикна Църквата – пише апостол Павел в посланието си до Ефесяните, – и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото; за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна” (5:25-27).

Подбуждан от съвършена и безгранична любов, Бог сътворил света и всичко в него. Подбуждан от такава любов, Той сътворил и човека. Поради това всеки човек трябва да има силна и гореща любов към своя Творец – Бога. Пример на такава любов ни дава апостол Павел. Той имал такава силна любов към Бога и към Господа Иисуса Христа, че нищо не било в състояние да унищожи тази негова любов. „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия- пита той в посланието си до Римляните: скърб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч ?” (8:35). И като задава такъв въпрос, после сам отговаря: „ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса нашия Господ” (Римл. 8:39).

Както бе изтъкнато пpeди малко, Иисус Христос гледа на заповедите за любов към Бога и към ближния като на най-големи заповеди в закона, като на две заповеди, върху които „се крепи целият закон и пророците” (Матей 22:37-40). Също така гледа на любовта към Бога и към ближните апостол Павел. Според него, любовта е изпълнение на закона – на нравствения закон. В нея се съдържат всички заповеди на този закон. Този, който е насадил в себе си любовта, той е насадил в себе си вече всички добродетели, изпълнил е всички повеления на закона. „Не дължете никому нищо – пише апостол Павел на римляните, – освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона. Защото заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържат в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си. Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на Закона” (Римл. 13:8-10).

И апостол Павел, подобно на Иисуса Христа, поставя любовта по-високо даже и от вярата. В тринадесетата глава на първото си послание до Коринтяните, която глава е известна под името „химн на християнската любов”, той пише следното относно значението на любовта: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.” (1-2). Три са – според апостол Павел, – главните християнски добродетели: вяра, надежда и любов. Най-високо място между тях – според него, – заема любовта.  „А сега – казва той, – остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта” (1 Кор. 13:13).

Както бе изтъкнато преди малко, апостол Павел счита любовта за изпълнение на закона, поставя я по-високо от всички добродетели, даже и по високо от вярата, защото – според него, – в нея се съдържат всички добродетели изобщо. В тринадесетата глава на първото си послание до Коринтяните, след като говори за значението на любовта, той описва подробно по-главните добродетели, които се съдържат в нея. „Любовта – казва той, – е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява” (4-7).

Апостол Павел проповядвал възторжено християнската любов не само с думи, но и с дела. Той бил изпълнен с гореща и силна любов не само към Богa, към Господа Иисуса Христа, но и към всички човеци. През време на своята дългогодишна проповедническа дейност той предприел четири големи пътешествия по разни страни на обширната Римска империя, през време на които срещнал големи пречки, притеснения, скръб и огорчения. Нищо обаче не било в състояние да унищожи неговата преголяма любов към ближните, неговия силен стремеж да ги просвети със спасителното Христово учение. „От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи – обръща се той към коринтяните, – не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас” (2 Кор. 2:4). Своя живот апостол Павел завършил мъченически, като бил обезглавен с меч в град Рим през време на четвъртото си голямо проповедническо пътешествие. Със своята мъченическа смърт, претърпяна за Господа Иисуса Христа и за Неговото спасително учение, именно да просвети с него своите ближни, апостол Павел доказал на дело истинността на Христовите думи: „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Иоан 15:13).

_______________________

Публикувано  в Духовна култура, 1951, кн. 7-8, с. 4245.

Източник на статията в електронен вариант: http://draganbachev.wordpress.com

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s