Начало на Новия Завет

images

И. Хабарин

Журнал Московской Патриархии, 1964, № 1, с. 57 – 64.

 

Публикувано в Духовна култура, 1980, кн. 12, с. 1 – 9.

Превод от руски език. архимандрит Горазд.

 

 

Християнинът посреща и започва Нова година с два велики празника – Рождество Христово и Кръщение Господне. Тези два празника отбелязват две Божии явявания (Богоявления), две велики „начала”. Първото от тях това е явяването на Бога в нашия земен свят. „И Словото стана плът, и живя между нас” (Иоан 1:14); второто – явяването на въплътилия се Бог на света; Рождество – това е началото на земния живот на Господ Иисус Христос; Кръщението – началото на Неговото обществено служение.

От раждането на Христа във Витлеемската пещера до Неговото кръщение във водите на Иордан изминали тридесет години. Свещеното Писание почти нищо не ни съобщава за тези години от земния живот на Иисуса Христа. От непосредственото свидетелство на Евангелието ние знаем само, че чудесно роденият от Дева Мария „Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него” и по-нататък, че „Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците” (Лука 2:40, 52).

Евангелията от Матей и Лука разказват за четири събития в най-ранното детство на Иисуса Христа: за обрязването, приношението в храма, поклонението на мъдреците и бягството на Светото семейство в Египет.

„Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата” (Лука 2:21). Дошлият не да наруши Закона, но да го изпълни…, за да ни научи на необходимостта за изпълнение на Закона.

След поклонението на мъдреците и занасянето на Младенеца Иисуса в храма, „Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и Майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Той стана, взе Младенеца и Майка Му нощем, и замина за Египет; и там стоя до смъртта Иродова” (Матей 2:13-15). Така прочее в самото начало на Своя земен живот Този, Който дойде при човеците, за да ги спаси, се подхвърля на гонения от човеците.

След смъртта на Ирод Иосиф се връща по указание свише в земята Израилева (Матей 2:19-21) „и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет” (Матей 2:22-23), тоест в предишното свое и на св. Дева Мария жилище. Там, в отдалеченост, и неизвестност, Светото семейство живяло последващите години.

Тук някак пада завесата и скрива от нашия духовен поглед Спасителя на света тридесет години. Само един-единствен път тая завеса се повдига за момент, а именно: св. евангелист Лука съобщава за посещението на дванадесетгодишния юноша Иисус в Иерусалимския храм. Четейки евангелския разказ за това събитие ние срещаме и първите дошли до нас думи на Иисуса Христа: „Защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?” (Лука 2:49). Вече с тези думи юношата Иисус посочил Своето божествено достойнство. „Но – отбелязва евангелистът, те не разбрали казаните им думи”. Унижилият Себе си, приемайки нашата плът заради нашето спасение, проявява Своето смирение и тук: „Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше” (Лука 2:51).

Дошъл в Назарет… и преживял още осемнадесет години, за които Словото Божие не ни съобщава никакви подробности. Но в Евангелието има едно драгоценно споменаване, което много говори на вярващото сърце. Именно: в Евангелието от Mapк е изразено недоумението на народа: „Не е ли Той дърводелецът” (Марк 6:3), Тази забележка говори за това, че Господ и наш Спасител Иисус Христос през целия си земен живот… бил беден провинциален труженик, занаятчия. През тази епоха провинциалните занаятчии, а Назарет въобще Галилея били тогава глуха провинция даже за Палестина, – имали съвсем скромно положение и твърде малко доход. Този, Който дошъл в нашия свят за да ни, спаси, Този „Царуващ Цар и господаруващ Господ” доброволно избрал такъв начин на живот, който бил участ на болшинството хора – живот на бедняка – работник. Синът Божи и Синът Човешки в  Своя земен живот за всички времена и за всички хора осветил честния труд, достойнството на трудещия се, като показал, че истински достойно и угодно Богу е това съществувание на човека, което се заключава не във външния, а във вътрешния живот.

***

И ето, когато „Иисус… беше на около тридесет години” (Лука 3:23), Той яви Себе Си на света „Когато начеваше служението Си” (Лука 3:23). Завършил тихия живот в неизвестност в глухото провинциално градче, започнал нов период в земния живот на Спасителя на света. Тридесет години, прекарани в неизвестност, в трудове на бедния занаятчия, далеч от житейския шум, се сменили от трите години на напрегнат подвиг в открито служение на хората, на непосредствено съприкосновение с непостоянното, променчиво в настроенията си множество, години на упорито преследване от страна на озлобените врагове.

Идването в света на Спасителя на света било предел на крайно смирение, самоунижение: пещера и ясли на Този, Който „е образ на невидимия Бог” (Колосяни 1:15). Така и излизането Му на служение на света било представено с образа на смирението: „И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан” (Марк 1:9). В тия дни „Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове” (Марк 1:4) и при него отивали хиляди множества хора „и излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си” (Марк 1:5). И ето заедно с всички тези, които се кръщавали и изповядали своите грехове се кръстил и Този, който Сам бил безгрешен, но Който взел върху Себе си греховете на света.

Евангелието ни повествува, че когато Иисус Христос дошъл при Иоан, последният, както сам той свидетелства, още „не Го познавах” (Иоан 1:33). Но пророческият поглед видял в Дошлия предвъзвестения от пророците Месия – Христос, за Когото Иоан е пратен да възвести на света, – Този, по-Силния от него, за Когото той говорил на народа и на Кoгото Той се считал за недостоен да развърже ремъка на обущата Му и Който ще кръщава с Дух Свети и огън (Матей 3:11; Марк 1:7-8; Лука 3:16).

И Иоан, изпълнен с най-дълбоко смирение пред Иисуса Христа, се преклонил пред Неговата нравствена сила, величествена простота и святост. „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?” (Матей 3:14), казал Предтеча. При тези думи последвал величественият отговор на Отхвърлилия силата на властта заради смиреното служение: „Остави сега: защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда” (Матей 3:15). Това второ нам известно изречение на Иисуса Христа и първо от времето на Неговото обществено служение съдържа дълбок смисъл. Безгрешният Син Божи и истин-ският Син Човешки и тук показал, че е дошъл не да наруши Закона и пророците, но да ги изпълни (Матей 5:17), – „Желая да изпълня волята Ти, Боже мой” (Псалом 39:9), и тук Той „Смири Себе Си, бидейки послушен” (Фил. 2:8). Нека обърнем внимание на това, че нашият Спасител не казал на Своя Предтеча „Аз съм длъжен”, но „тъй нам подобава” и отстранил недоумението или колебанието на Иоан (кой от кого трябва да приеме кръщение) с думите  и мисията на Иоан, като действителен Предтеча на идването на Христа. „Тогава, както повествува Евангелието, – Иоан Го допуска” (Матей 3:15), и Иисус Христос „се кръсти от Иоана в Иордан” (Марк 1:9). „Троическое явися поклонение” (тропар на празника Богоявление), И Иоан казва: „И аз видех и свидетелствувах, че Този е Син Божий (Иоан. 1:34). Иоан, последният и най-велик син на Стария Завет, станал първият вестител на Новия Завет. Пророк „и повече от пророк” (Матей 11:9), той получил знамение, че при него дошъл, кръсти се от него („и като се кръсти, се молеше” (Лука 3:21) е действително „Този, Който има да дойде” (Матей 11:3). Този, пред лицето на Когото той (Иоан), бил пратеният ангел, за да приготви пътя Му (Марк 1:2), „да свидетелствува за светлината” (Иоан 1:8). Ако до този момент Иоан, говорейки за идващия Месия, употребявал такива думи, като „Идващият след мене” (Матей 3:11), „След мене идва по-Силният от мене” (Марк 1:7), „след мене идва Мъж” (Иоан 1:30), сега на питащите го юдеи той казва: „посред вас стои Един, Когото вие не познавате” (Иоан 1:26), защото той (Иоан) Го познава; „приятел на Младоженеца”, той можал да каже: „Тая ми радост, прочее се изпълни” (Иоан 3:28).

Всички, тия събития са особено задължение да се припомнят на християнина в дните на рождественско-кръщенските празници. Светата Църква през време на тези две седмици – святи, свещени седмици… – говори за тези събития и в богослуженията Си, и в установените евангелски четива. Мисленият взор на вярващия християнин през тия дни трябва особено живо да види Витлеемската пещера с лежащия в яслите Богомладенец и наведената над Него Божия Майка; смирените пастири, имали „голяма радост, която ще бъде за всички човеци”, за раждането в града Давидов на Спасителя „Който е Христос Господ” (Лука 2:10-12); мъдреците, дошли от Изток да се поклонят на родения Младенец Христа и на Неговата Майка, бързащи за Египет; юношата Иисус в Иерусалимския храм, Който „седи между учителите… слуша и запитва” (Лук. 2:46). През тези дни се изправят пред духовния взор на вярващия величествените картини от бреговете на Иордан: той вижда проповядващия, поучаващия и кръщаващия Иоан, както и народа, дошъл в множество при него и към когото Иоан, и особено към фарисеите и садукеите, се обръща с гневни изобличителни думи: – „Рожби ехидни! кой ви предсказа да бягате от бъдещия гняв?” (Матей 3:7; Лук. 3:7), призовавайки ги да сторят „плод достоен за покаяние” (Лук. 3:8; Мат. 3:8), без който любимите привилегии на юдейския народ, неговата гордост с произхода му от древните патриарси, избраници Божии, нямат никаква цена, защото „Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму” (Матей 3:9; Лука 3:8), – ревнителите само за външна, формална обрядност нека знаят, че „секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън (Матей 3:10; Лука 3:9). Ще види най-после вярващото сърце, как е „дошла и се явила Непристъпната Светлина” тоест кръщаващия се в Иорданските води Иисус Христос, Спасител на света.

Като празнуваме Кръщението Господне (Богоявление) вярващият християнин, благоговейно настроен в това празнично време следва със своя духовен взор кръстилия се в Иордан Спасител. Вярващата душа, преживявайки с тържество празника Богоявление и встъпването на Господа Иисуса Христа на обществено служение на света, чувства благочестиво желание мислено да види началото на това служение.

Светата Църква дава възможност и за това: както е известно, след празника Богоявление в Православната църква са установени още три специални празнувания, а именно: Събор на св. Иоан Предтеча и Кръстител Господен, събота след Богоявление и Неделя след Богоявление, и евангелските литургийни четива на тия дни повествуват за началото на общественото служение на нашия Господ Иисуа Христос.

Светата Църква ни подканва духовно да присъстваме с Христа през първите седмици и месеци след Неговото явяване на света, да си представим в ума и сърцето си картините на събитията, които са станали през тези дни и за които ни разказва Словото Божие. Да се вслушаме в гласа на нашата Μайка – Светата Църква и благоговейно да разтворим Светото Евангелие и вникнем в неговите повествования.

***

„Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята” (Лука 4:1). Там, в пустинята Той „пости четирийсет дена и четирийсет нощи” (Мат. 4:2). По живописното и трогателно отбелязване на евангелист Марк, „беше със зверовете” (Марк 1:13) и те не Му вредили… „И полските зверове са в мир с тебе” (Иов 5:23).

Тези четирийсет дена на пост и усамотение в пустинята за Сина Човешки били време на особено нравствено и духовно подемане и напрежение – „Там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола” (Лук. 4:2). Обикновените телесни нужди в такъв момент или стават крайно умерени, или пък съвсем престават – „и нищо не яде през тия дни” (Лук. 4:2).

Но човешката природа, доброволно приета от Сина Божи, най-после, заявила своите изисквания, – Той „най-сетне огладня” (Мат. 4:2; Лука 4:2). В Този критичен момент духът на злобата с особена сила връхлетял на Спасителя на света. „И приближи се до Него изкусителят (Мат. 4:3). Евангелист Матей (Мат. 4:3-11) и Лука (Лук. 4:3-13) повествуват за това трикратно изкушение на Христа. Синът Човешки бил подхвърлен На силно и твърде изкусно изкушение от врага на спасението. Този, Който „макар и да е Син… се научи на послушание” (Евр. 5:8), победи изкусителя, превъзмогна съсредоточените срещу Него сили на злото, като остави завинаги пример на хората и радостна надежда, „Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне” (Евреи 2:18).

***

Първите трима евангелисти веднага след повествованията за поста и изкушенията на Христа в пустинята разказват за началото на Неговата проповед в Галилея – „И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея” (Лук. 4:14). Но евангелист Иоан в своето Евангелие съобщава събитията, предшестващи всенародното Галилейско служение на Христа. Последното, разбира се, започнало не веднага след пребиваването на Иисус Христос в пустинята. Освен ясното свидетелстване на св. апостол Иоан това се разбира и при четене повествованията на евангелист Матей (Мат. 4:12-17) и Марк. – „А след като бе предаден Иоан, Иисус дойде в Галилея, проповядвайки благовестието за царството Божие” (Марк 1:14).

Победоносно издържал напрегнатата борба със силата на злото, Иисус Христос отново се върнал на мястото на Своето кръщение, на Иордан. И там „Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Себе Си греха на света” (Иоан 1:29) с тези и следващите след тях слова, пълни с голям и тайнствен смисъл, Иоан Кръстител дал ясно всенародно свидетелство за Иисус, че Той е истинският Месия: – „И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий” (Иоан 1:34).

Това свидетелство, изглежда, в първия ден, когато е било произнесено, не е имало забележимо близък резултат. Но „на другия ден пак стоеше Иоан и двама от учениците му. И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий. Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса” (Иоан 35-37). Очевидно, и думите на Предтеча и самата личност на Иисус Христос произвели на тези Иоанови ученици дълбоко впечатление, и като се подчинили на властния вътрешен глас, те последвали Христа. На въпроса на Иисуса Христа: „Какво търсите”?, „те му казали: „Рави (което значи: учителю) де живееш?”. „Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при него” (Иоан 1:28-39) – вероятно в някаква лека, временна шатра каквито могли да си построят идващите на Иордан поклонници. Били при Него и се убедили, че пред тях е Месия.

„Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра” (Иоан 1:40). Той получил след това в Църквата названието „Първозвани”. Другият не е назован по име – той бил самият повествовател на тези събития, любимият ученик на Господа апостол и евангелист Иоан.

Заедно с Андрей в числото на учениците на Предтеча бил и Неговият брат Симон. И Андрей не закъснял да покаже достоен пример на братска любов: „Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос); и заведе го при Иисуса” (Иоан 1:41-42). Сърцеведецът Иисус веднага видял в доведения при Него прост галилеянин едновременно и слабия човек, и превъзходния мъж и казал: „Ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (Което значи Петър – камък)” (Иоан 1:42).

С тези трима галилеяни не се ограничило числото на първите учецици на Спасителя. „На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.” (Иоан 1:43). Това кротко и кратко поканване  било достатъчно за простия и чистосърдечен Филип да последва Христа.

Както Андрей извършил акт на братска обич, като довел при Иисус Христос своя брат, така и Филип намира Натанаил и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в закона, и говориха пророците” (Иоан 1:45). Натанаил помислил и очаквал, че това е някой равин или може би иродиански княз, или асмонейски първосвещеник, или воинстващ последовател на Иуда из Гамала… Но Филип го „разочаровал”: той му казал „Иисуса, сина Иосифов от Назарет”. Със съмнение и не без ирония Натанаил забелязал: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?”. На това Филип уверено отговорил: „Дойдѝ и виж” (Иоан 1:46).

Натанаил тръгнал… И достатъчни били само видът и няколкото думи на Иисуса Христа и Натанаил, този простодушен „израилтянин, у когото няма лукавство” (Иоан 1:47), от дълбочината на повярвалото сърце да възкликне: „Рави, Ти Си Син Божий, Ти си Цар Израилев!” (Иоан 1:49).

Тъй скромно започнало общественото служение на Иисуса Христа. Неговите ученици, твърдо убедени в това, че с тях е Месия, може би са очаквали, че Той няма да закъснее да изяви Себе Си в слова и великолепие на света. И  „Иисус… яви славата си” (Иоан 2:11), но я явил не така, както мислили тогавашните юдеи. „На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата Майка беше там. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му” (Иоан 2:1-2). И ето тук, в глухото провинциално място, на небогатото сватбено празненство Иисус Христос извършил първото Си чудо. „Така Иисус тури началото на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си и учениците Му повярваха в Него” (Иоан 2:11).

Недълго престоял Иисус този път в Галилея. „След това слезе в Капернаум Сам Той и Майка Му, и братята Му, и учениците Му: и там престояха не много дни” (Иоан 2:12). Това било пред великия старозаветен празник – „Приближаваше Пасха иудейска и Иисус възлезе в Иерусалим” (Иоан 2:12).

***

Несъмнено, като бил в Иерусалим на празника Пасха, първата Пасха по време на Неговото обществено служение на света, Иисус Христос извършил немалко славни дела. „И когато беше в Иерусалим на празник Пасха, мнозина като гледаха чудесата, които Той правеше, повярваха в Неговото име” (Иоан 2:23). И Никодим, обръщайки се към Христа, казва: Никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с Него Бог” (Иоан З:2).

Какви били тия чудеса ние не знаем; в евангелското повествование те не са изброени. Но пък там се разказва за следващите две забележителни събития, станали по време на празника. Иисус Христос като дошъл в храма Господен, в дома на Своя Отец, „намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали” (Иоан 2:14). Възмутеният от такава кощунствена пренебрежителност към светото место Синът Божи изгонил от храма търгуващите „и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури” (Иоан 2:15). А на продавачите на гълъби казал, макар и по-малко сурово, но властно: „Вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия” (Иоан 2:16).

Когато юдейските старейшини високомерно и не без злоба попитали Иисуса: „с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпващ?”, Той отговорил: „Разрушете този храм, и в три дни ще го въздигна” (Иоан 2:18-19). И евангелистът добавя: „Той обаче говореше за храма на тялото си ” (Иоан 2:12).

Друго бележито събитие било беседата на Xриста с Никодим (Иоан 1:1-21), в която Спасителят с първите Си слова му казал: „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие” (Иоан 3:3), а с по-послешните Си слова пояснил, че става дума не за обикновеното плътско раждане, а за духовното, защото „роденото, от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” (Иоан 3:6).

И по-нататък Господ Иисус Христос като укорил с мъка този известен и влиятелен мъж (един от началниците юдейски, мъдрец и член на Синедриона) в неразбиране на духовните неща, му открил, че чрез страдания, и прославяне на Сина Човешки ще се извърши спасението на човеците, защото „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който повярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан 3:16), че „слезлият oт небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето” (Иоан 3:13) е дошъл в света не за съд, а за спасение: „Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него” (Иоан 3:17).

***

„След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудeйска, и там живееше с тях и кръщаваше. А Иоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим” (Иоан 3:22-23). Тъй като кръщението се разглеждалο тогава като символ на покаяние и очистване, това кръщение е на учениците Христови – „Сам Иисус… не кръщаваше, а учениците Му” (Иоан 4:2) Това очевидно е като подготовка, като преходна степен към Неговото всенародно служение, което, като проповедта на Иоан Кръстител започнало с призива „Покайте се!” (Матей 3:2; 4:17).

Когато „дойдоха при Иоана и му рекоха: рави, оня, Който беше с Тебе отвъд Иордан и за Когото ти свидетелствувà, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него” (Иоан 3:26). Предтеча със Своя възвишен отговор проявил истинското величие на своя богопросветен дух. Той казал:. „Не може човек да приеме нищо, ако не му бъде дадено от небето. Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него” (Иоан 3:27-28). Иоан казваше, че той не е Младоженецът, а друг е Младоженеца и „радва се твърде много на гласа на Младоженеца” (Иоан 3:29). Радостта на Иоан се изпълнила: той съзнава, че неговата светлина е светлина на утренна звезда, вече помръкваща при възхода на евангелското Слънце: „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам” (Иоан 3:30).

Така смирено, и в същото време величествено завършва своята мисия великият Предтеча. Занапред – затвор и мъченическа кончина…

***

Започвайки от това време – след събитията на празника Пасха – иерусалимските фарисеи почнали враждебно да следят Иисуса Христа (Иоан 4:1) и, изглежда, по това време „Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил. Ирод, прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница” (Лука 3:19-20). И, като желаел да избегне преследвания от страна на юдейските началници и то в началото на Своето обществено служение, и като не искал да „замени” Иоан Кръстител в Юдея, Иисус Христос „остави Иудея и отиде пак в Галилея” (Иоан 4:3).

„А трябваше да мине Той през Самария” (Иоан 4:4)… Юдеите, особено при връщането си от Иерусалим след празника Пасха, обикновено избягвали да преминават през Самария и отивали по околен път,… боейки се „да не се осквернят” при съприкосновение с нечестивите и презирани от тях самаряни. Такива чувства били, разбира се, чужди на Този, Който дошъл в нашия свят, за да спаси всички хора, Който заповядал на Своите последователи да считат всички хора за братя, деца на един Отец, да не изпитват вражда, ненавист или презрение към някой народ, да не считат ни един народ долен, недостоен или „нечист”.

Събитията, станали по пътя на Господа и на Неговите ученици през Самария (Иоан 4:5-42), по нагледен начин научават последователите на Христа на голямата Христова истина, че никакви вероизповедни, национални или расови различия сред хората, не трябва да възпрепятстват християнина да гледа на всички хора, на всички народи от каквато и да са раса, като на свои братя, чеда на един Отец – Бога, и да живее с тях в мир и любов… Завършвайки Своя път, Иисус Христос и Неговите ученици преминали „близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа… Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора” (Иоан 4:5-6)… И ето тук Той, Спасителят на света, открил Своето месианско достойнство на обикновена жена самарянка, като встъпил с нея в разговор и постепенно възвел нейните мисли във висшата област. Той казал думи, чието слушане трябва да се последва само от благоговейно затаено поемане на дъха и като преклони колена: „Аз съм, Който говоря с тебе” (Иоан 4:26)… Самарянката „отиде в града и казва на човеците: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко; да не би Той да е Христос? Тогава те излязоха из града и идеха към Него” (Иоан 4:29-30). А „когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена” (Иоан 4:40).

По такъв начин, в самото начало на Своето обществено служение на света Иисус Христос дал на Своите ученици да разберат, както и на всички Свои последователи, че вероизповедната и националната вражда трябва да изчезне, като недостойно за човека явление и всички хора трябва да живеят във всеобщо, във всечовешко братство, в мир и любов един към друг…

„А след два дена Той излезе от там и отиде в Галилея” (Иоан 4:43) „проповядвайки благовестието за царството Божие” (Марк 1:14). „И пръсна се мълва за Него по цялата околна страна. Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички (Лук. 4:14-15)… „И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан” (Мат. 4:25).

Всенародното служение на Спасителя на света се започнало с цялата си сила…

____________________

Статията е взета в електронен вариант от блога на Драган Бачев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s