Библейска археология

Jerusalim_maket

Протоиерей Александър Мен

 

 

Библейска археология е област от библейската наука, изучаваща по древни паметници историческата среда, в която възниква Библията и протичат събитията от свещената история. Библейската археология е призвана да даде по-конкретна представа за хода на тези събития, да допълни библейските данни със свидетелства от паметници, да уточни хронологията на фактите и датите на текстовете. Резултатите от Библейската археология помагат също да се изясни смисълът на библейските книги и да се реконструира фона, на който са написани.

Старата Библейска археология се появява преди да са намерени основните паметници на Древния Изток и античността, хвърлящи светлина върху библейската история. Тя се ограничава с това да систематизира данните от Писанието (и гръко-римските автори), отнасящи се до бита, общественото устройство, календара, обичаите и култа от времето на Стария и Новия Завет. Събирането на подобен род знания дава възможност на читателя на Библията да се ориентира свободно в „библейския свят“, отдалечен от нас на много векове. Важността на тази ориентация е отбелязана още от антиохийската екзегетска школа, която черпи сведения не само от Библията, но и от познаването на източните обичаи. Св. Йоан Златоуст призовава нееднократно своите читатели и слушатели да си представят живата обстановка, в която стават едни или други събития от Писанието, за да ги разберат по-добре.

С тази цел именно възниква и Библейската археология. Сред произведенията по Библейска археология от стария тип ще посочим следните:
Кейль К.Ф., „Руководство к библ. археологии“, прев. от нем., ч.1-2, К., 1871-1874;
Мунк С., „Еврейские древности“, прев. от фр., Пермь, 1879;
Тристрам Г., „Вост. обычаи в библ. странах“, пер. с англ., СПб., 1900;
Троицкий И.Г., „Библ. археология“, СПб., 1913 (това обобщаващо произведение включва вече материали и по нова библейска археология.

 

Новата Библейска археология започва да се формира след като са открити първите паметници на Изтока и античността, отнасящи се до Библията, и е разшифрована писмеността на Египет, Двуречието, Ханаан и Хетското царство. До това време от небиблейските текстове са известни само Талмуда, Таргумите, произведенията на Йосиф Флавий и фрагменти, запазени от антични автори и отците на Църквата. Откритията в Египет започват скоро след похода на Наполеон I. Младият френски филолог Ф.Шампольон (1790-1832) успява да прочете египетските йероглифи. С това е поставено началото на научната египтология.

По-нататък следва серия от открития, която продължава до ден днешен. Първите успешни стъпки в разшифроването на древноперсийската клинопис прави немският учител по литература Г. Гротефенд (1775-1853), а през 1835 г. английският филолог-любител Г. Ролинсън (1810-1895) успява да прочете надписа на персийския цар Дарий. През 40-50-те години на ХIХ в. френски и английски археолози разкопават редица хълмове по Двуречието, под които са открити древноасирийските градове Ниневия и Калах (вж. произведенията на П.Е. Бот, Лайърд, Колдевей и др.). В началото на ХХ в. са разкопани руините на столицата на хетското царство (за хетите се споменава в Библията). Чешкият учен Б.Грозни (1879-1952) успява да разшифрова хетската писменост. Не малко значение за Библейската археология има откриването и прочитането на ханаанските паметници, по-точно на текстовете от гр. Угарит (днес Рас Шамра). Разшифроването им е направено от Г.Бауер, С.Х.Гордън, Ш.Ж.Вироло, К.Шефер и професори от Ерусалимската библейска школа Дорм.

Всички тези и други открития разширяват рамките на Библейската археология и заставят да се оцени по нов начин взаимодействието на Стария Завет с културата на Древния Изток. Оттам нататък Библейската археология се съсредоточава основно върху изучаването на паметници, засягащи пряко или косвено Библията.

 

Нов метод за датиране изиграва огромна роля в областта на Библейската археология За разработката му У.Ф. Либи получава Нобелова награда (1960 г.). Методът се нарича радиовъглероден. Приложим е при датиране на предмети с органичен произход (дърво, тъкани, папирус и т.н.) и се състои в това, че количеството атоми на въглеродния изотоп 14С в тях намалява наполовина с всеки шест хиляди години. Шест хиляди години след гибелта на организма относителната активност на 14С е 7.5 разпада в минута (на грам), след дванадесет хиляди години тя е наполовина (3.75) и т.н. Високочувствителни съвременни прибори могат да установят с определена точност възрастта на дърво, папирус, лен и т.н. По същото време Д.К.Кенеди открива метода на термолуминисценцията, позволяващ да се датира древна керамика.

Вулли Л., „Ур халдеев“, прев. от англ., М., 1961; Бузескул В.П., „Открытия XIX и начала ХХ вв. в области истории древнего мира“, ч.1-2, Пб., 1923-24; Добльхофер Э., „Знаки и чудеса: Рассказы о том, как были дешифрованы забытые письмена и яз.“, прев. от нем., М., 1963; Дойель Л., „Завещанное временем“, прев. от англ., М., 1980; Керам К.В., „Узкое ущелье и Черная гора“, прев. от нем., М., 1962; Керам К.В., „Боги, гробницы, ученые“, прев. от нем., М., 1963; Косидовский З., „Когда солнце было богом“, прев. от пол., М., 1968; Липин Л.А., Белов А.М., „Глиняные книги“, Л., 19562; Ллойд С., „Археология Месопотамии“, прев. от англ., М., 1984; Мильчик М.И., Борейко Б.М., „Город крылатых быков“, М., 19672; Рубинштейн Р.И., „Разгаданные письмена“, Л., 1960; Рубинштейн Р.И., „Новейшие археологич. открытия в Египте“, М., 1962; Чабб М., „Город в песках“, прев. от англ., М., 1965. Библиогр. прегл. на древни текстове вж. в Древният Изток и Библията.

В днешно време Библейската археология се дели на две области: обща и палестинска.

  

Обща библейска археология

Общата Библейска археология изучава небиблейските паметници на писмеността и материалната култура, хвърлящи светлина върху свидетелствата на Свещеното Писание.

По-долу ще изброим най-важните открити от археолозите паметници.

 

1. Стар Завет

а) През 20-те години на ХХ в. английският археолог Ули открива следи от древно наводнение, станало по Южното Двуречие. Според него откритието е свързано със старозаветното сказание за потопа. Ули открива също много паметници от древния Шумер. 

б) През ХІХ в. е открита библиотеката в Ниневия, където са намерени поемите за Гилгамеш (с описание на потопа, съвпадащо по много неща с Книга Битие) и за произхода на света (енума елиш). Втората поема показва колко е своеобразно библейското учение въпреки някои елементи на литературни сходство с вавилонския паметник.

в) През 1904-1905 г. френска археоложка експедиция намира в Суза черна базалтова колона, върху която са изсечени с клинопис законите на вавилонския цар Хамурапи (първата пол. на ХVІІІ в. пр.Хр.). Тези закони съдържат между другото правни норми, обясняващи някои подробности от сказанията на книга Битие за патриарсите, и имат прилики със законите в кн. Изход и Второзаконие. „На кодекса е чуждо понятието за престъплението като грях, като отделяне от Бога, като нарушаване на неговата воля; законите му не знаят страх от Бога, не извеждат правото от любовта към Бога и ближния… Но намирайки се далече от Синай в духовно отношение, законите на Хамурапи са близки до Мойсеевите по групиране, по фразеология, по много частни принципи, особено принципа да се наказва за осакатяване и кръвосмешение, в постановките си за имуществените вреди и т.н.“ (Тураев Б.А, „История Древнего Востока“, т.1, Л., 1935, с.112). Законите на Хамурапи свидетелстват за дълбоката древност на основните правови норми, които се намират в Петокнижието.

г) При разкопките през 30-те години на ХХ в. на месопотамския гр. Мари (ХVІІІ в. пр.Хр.) са открити текстове, в които се споменават племена (и селища?), идентични с имената на предците на Израел (Нахор, Фара, Серуг, Завулон, Гад, Дан, Леви, Измаил, Асир). Подобни съответствия са намерени и в текстовете от гр. Ебла (Сирия), открит през 70-те години на ХХ в.

д) В края на 30-те години на ХХ в. американска експедиция в Северна Месопотамия намира документите от гр. Нузи (Нузу). Те съдържат закони, които обясняват защо например бездетният Авраам трябва да даде наследството си на Елиезер (Бит 15:2-3), описват сделките при продаване на първородството (ср. Бит 25:30-34), обясняват защо Рахил отнася със себе си терафимите (домашните богове) на Лаван (Бит 31:19) – според текстовете от Нузи притежателят на терафимите има право на наследство. За отбелязване е, че тези обичаи изчезват след ХV в. пр.Хр. и следователно сказанията от книга Битие отразяват много древна, домойсеева историческа епоха (вж. Кьера Э., „Они писали на глине“, прев. от англ., М., 1984 и Нузийски текстове).

е) Изследването на хетските закони обяснява защо Авраам не иска да купи от хетите земята около пещерата Махпела, а само пещерата. Ако придобие земята, той би трябвало да им плаща данъци.

ж) Данните за хиксосите, аморейски племена, покорили ок. 1700 г. пр.Хр. Египет, обясняват как е могъл неегиптянинът Йосиф да стане египетски управник към двора на фараона.

з) Установено е, че фараонът Рамзес ІІ (ХІІІ в. пр.Хр.) пренася столицата си в Делтата и като възражда намиращ се в руини град, го нарича с името си. А между другото в Библията е казано, че израелтяните строят за египетския цар гр. Рамзес (Изх 1:11).

и) През 1887 г. е открита изоставената столица на фараона-реформатор Ехнатон (ХІV в. пр.Хр.) – Ахетатон (днес Ел Амарна, вж. Амарнски период). Сред документите на архива и са намерени рапортите на палест. васали до царя (между тях и на управителя на Ерусалим). Те се оплакват, че страната им е разорена от бандите хапиру. Днес повечето учени виждат в тях полуномадска разноплеменна група, която подкопава властта на фараоните в Палестина (вж. „История древнего мира“, т.1, М., 19893, с.245). Движението хапиру подготвя почвата за проникването на израелтяните в Ханаан.

к) През 1896 г. Питри Флиндерс намира в Тива (Египет) победен надпис (стела) на сина на Рамзес ІІ Мернептах (края на ХІІІ в. пр.Хр.). В него сред градовете и народите на Палестина се споменава Израел, но не като местност, а като племе. Едни историци смятат, че става въпрос за периода на Иисус Навин, а други свързват стелата със събитията от кн. Изход.

л) Надписът на фараона Шешонк І (библ. Сусаким) допълва разказа от 3 Цар 14:25-28 за завземането на Ерусалим от египетските войски (Х в. пр.Хр.).

м) Още в средата на ХІХ в. са намерени асирийски паметници, свързани с библейската история: аналите на Салманасар ІІІ за битката при Каркара (854/853 г. пр.Хр.), в която участва цар Ахав, за покоряването на самарийския цар Егу от Асирия, като на обелиска на Салманасар е изобразен самият Егу, стоящ на колене пред асирийския цар. В документите на Саргон ІІ и Салманасар се съобщава за падането на Самария, а в аналите на Синахериб – за обсадата на Ерусалим по време на цар Езекия и прор. Исая. От тази епоха е и граничният камък с портрета на вавилонския цар Мардук-апла-идина, на съюза с когото се противопоставя пророк Исая.

н) През 1956 г. е публикуван Нововавилонския летопис, който хвърля светлина върху събитията от времето на Навуходоносор и разказва за превземането на Ерусалим през 597 г. пр.Хр. (първия плен).

о) В края на ХІХ в. на о. Елефантина (Египет) са намерени папируси с документи на еврейския гарнизон, намиращ се на служба при египетския цар (V в. пр.Хр.). Документите на арамейски език характеризират духовното и социалното състояние на диаспората през ранния й период. Между другото там се намира и първото небиблейско описание на празника Пасха.

п) Редица находки (сред тях художествени паметници, монети и статуи) допълват повествованието за елинистичния период от старозаветната история (Антиох IV Епифан и неговите приемници).

 

2. Нов Завет

а) През последните сто годиин са намерени много на брой новозаветни ръкописи и апокрифи. (ВЖ. ЕВАНГЕЛИЯ).

б) Направени са разкопки в градовете, които е посещавал ап. Павел по време на мисионерските си пътувания. Между другото в Ефес са намерени изображения на Артемида, театъра, където се събира тълпата по време на метежа (Деян 19:23 и сл.), и мястото на коринтската синагога, където апостолът е проповядвал.

в) През 1905 г. в Делфи е намерен надпис на император Клавдий – посланието му до делфийците. В него се споменава Луций Юний Галион и е казано, че е проконсул на Ахая. Времето на проконсулството му е установено при сравняване с други текстове. Става въпрос за 51-52 година. Тази дата е ключова за житейската хронология на ап. Павел.

г) Под олтара на базиликата на св. ап. Петър в Рим е намерено старо гробище от императорската епоха и останки от древната гробница на апостола. В стената и има парче от колона. Смята се, че то е част от паметника, издигнат над гроба на апостола през ІІ в. (с тази дата са монетите в гробницата и надписите, в които се споменава за ап. Петър). В стените е зазидан и съд с останките на възрастен човек. Според изследователите е възможно това да са мощите на св. апостол, скрити в години на гонения.

 

Палестинска библейска археология

Първи опити да се намерят древни паметници от Светата земя се правят още по време на кръстоносците. Но начало на научна библейска археология в Палестина е поставено едва през ХІХ век с произведенията на Е.Робинсън и други. За основател на съвременната палестинска библейска археология се смята Питри Флиндерс. Той първи разработва методика за датиране на археологичните пластове по типа на керамиката. Сред водещите специалисти по съвременна палестинска библейска археология са Олбрайт, Де Во и Венсан.

1. Стар Завет.

а) Разкопките на древните ханаански градове (Асор, Хеврон, Давир и др.) показват, че в края на ХІІІ в. пр.Хр. те са разрушени и опожарени, което съответства на данните от книга Иисус Навин. В същото време Гаваон се оказва процъфтяващ през тази епоха търговски град, което също съответства на библейския разказ. По-сложен е въпросът за Ерихон. Този най-стар на света град, основан девет хиляди години пр.Хр., е разрушаван не един път. Експедицията на К.Кенион установява, че слоят от ХІІІ в. пр.Хр. (епохата на Иисус Навин) не съдържа почти никакви паметници. От това е направен извод, че след разрушаването му от Иисус Навин градът е лежал дълго в руини и затова е бил подложен на ерозията.

б) От разкопки на датска експедиция през 1926-1929 г. е установено, че Силом е разорен по времето на Илия. Археолозите намират многобройни предмети от филистимския бит, носещи печата на егейската култура. (Изображения на самите филистимци с пернати шлемове се срещат върху египетски паметници).

в) С времето на Соломон се свързва селскостопанския календар от Газер (Гезер), написан с финикийска азбука.

г) В Угарит (Рас Шамра) К.Шефер намира не само религиозни текстове на ханаанците, а и изображения на божества. Открити са следи от човешки жертвоприношения, каквито ханаанците практикуват.

д) В началото на ХХ в. са открити конюшните на Соломон в Мегидо (Мегидон), за които споменава Библията, а по-късно – рудниците му при залива Елат (през 1937 г.).

е) В Самария, столица на Северното царство, са намерени остракони (чирепи с надписи) и многобройни художествени изделия от слонова кост (сред тях портрет на сирийския цар Венадад, изображения на херувими, животни, цветя). В Мегидо е открит печат на царедворец на Еровоам ІІ (VІІІ в. пр.Хр.), съвременник на прор. Амос.

ж) През 1868 г. Ф.А.Клайн намира в Задйорданието стела на моавитския цар Меша (Меса) от ІХ в. пр.Хр. Заедно с календара от Газер това е най-древния еврейски надпис.

з) През 1880 г. е намерен надпис с работниците на цар Езекия, които копаят подземен канал за водоснабдяване в случай на обсада (времето на прор. Исая).

и) През 30-те години на ХХ в. английският археолог Дж.Старки прави разкопки на Лахиш (Лахис). Намерена е братска могила на асирийски войници от времето на Синахериб и кореспонденция на юдейските военоначалници, която хвърля светлина върху положението на страната в дните на нашествието на Навуходоносор. Едно писмо съдържа упреци по адрес на някакъв пророк. От името му са останали само последните букви, позволяващи да се предположи, че става дума за прор. Йеремия. От този период оцелява печатът на Годолия, управител на Ерусалим, назначен от Навуходоносор.

к) През 1962 г. са намерени самарянски папируси от ІV в. пр.Хр. Те засягат историята на Палестина във време, когато иранското господство се сменя с гръцко. В тях се споменава Санавалат, потомък на Санавалат, съвременник на Неемия.

л) Серията находки на кумрански текстове започва през 1947 г. Освен есейски документи в селищата край бреговете на Мъртво море са намерени ръкописи на Библията и апокрифи, а също така и писма, свързани с въстанието на Бар Кохба (130 г.).

 

2. Нов Завет

а) През 1961 г. в развалините на Кесария е намерен надпис на Пилат Понтийски, от който става ясно, че не е бил само прокуратор, но и префект на Юдея.

б) Разкопки в Капернаум разкриват основите на дома на ап. Петър близо до синагогата (днешните и развалини се отнасят към V век). Надписите, направени от християни на арамейски и гръцки език, показват, че домът е посещаван от тях през първите векове на новата ера.

в) Италиянската експедиция на Багати (1955 г.) открива следи от селище, намиращо се по време на Ирод на мястото на древния Назарет, който не се споменава в други източници освен Библията.

г) Намирането на осуарии (каменни гробове) дава първите небиблейски свидетелства за имената Марта, Лазар и Елисавета. По време на разкопките на Ерусалим през 1968 г. е намерен гроб на разпънат престъпник. Въпреки мнението на скептиците, които отричат, че осъдените на екзекуция са били приковавани към кръста, находката съдържа огромни гвоздеи, заседнали в костите на мъртвеца.

д) През 1959 г. Б.Багати прави разкопки на „къпалнята Витезда“ (Ин 5:2) и открива покритите галерии, които се споменават от евангелиста.

е) Благодарение на усилията на Л. Венсан са открити древни здания и паважни плочи от крепостта Антония, където е затворен ап. Павел след ареста му в Ерусалим. (Археологът прави предположение, че там Пилат съди Христос. Днес това събитие се свързва с двореца на Пилат, където прокураторът отсяда след идването си в столицата.).

Особено внимание заслужава и т.н. Торинска плащаница, която от 1578 г. се пази в гр. Торино (Италия), където е пренесена от Шамбери. Историята й е проследена документално до ХІХ в. Плащаницата представлява къс платно с размер 4,3 на 1,1 м. На нея се виждат неясни контури на фигурата на висок човек. През 1898 г. италианският фотограф Ф.С.Пиа и прави снимка, чийто негатив неочаквано се оказва позитивно изображение. Всеки детайл съответства на евангелския разказ за страданията на Христос: пробити ръце и крака, охлузени рамене, кървави буци по главата, продупчена гръд. Ликът, запечатан на плащаницата, напомня удивително лика на Христос в традиционната иконография. Комисии от учени не намират по тъканта никакви следи от боя и изобщо изкуствен произход на отпечатъка, макар че остава загадка по какъв начин се е появил. Според английския учен Ян Уилсън плащаницата е запазена от първите християни и отначало се е пазила в сирийския град Едес (където се нарича „образ неръкотворен“). След това е пренесена в Константинопол и през 1204 г. е открадната оттам от кръстоносеца Дьо Шарни. Много изследователи са уверени, че плащаницата е истинския погребален саван на Христос. (Вж. Арутюнов Н., Жуковская, „Туринская Плащаница“, «Наука и жизнь», 1984, № 12; G. Wilson, „The Turin Shroud“, L., 1968; K.S.Weaver, „The Mystery of the Shroud“, «National Geographic», 1980, № 6).

 

Архим. Августин (Никитин), дяк. Мумриков А., Соловьев А., „Рус. библейская археология“, ЖМП, 1988, № 1-5;
Амусин И.Д., Гельцер М.Л., „Надпись из «Мецад Хашавяху»“, ВДИ, 1963, № 3;
Аноним., „Ассиро-вавилонские клинообразные надписи и ВЗ“, «Яросл. ЕВ», 1879, Неофиц. часть, № 2-4, 7;
Бойт Р.Т., „Курганы, гробницы, сокровища: Илл. введение в библ. археологию“, прев. от англ., Корнталь, 1989;
Булатов С.А., „Древнеевр. монеты“, Труды КДА, 1884, № 10,11, 1885, № 3, 6-8, 12;
В.А.П. [прот. Владимирский A.П.], „Клинообразные надписи в отношении к библ. ветхозав. истории“, ПС, 1873, № 9;
Виролло Ш., „Рас-Шамра, или вновь найденная финикийская лит-ра“, ВДИ, 1937, № 1;
Волков И.М., „Законы вавилонского царя Хаммураби“, М., 1914;
Волков И.М., „Арамейские документы Иудейской колонии на Элефантине V в. до Р.Х.“, М., 1915;
Свящ. Глаголев А.А., „Новости нем. лит-ры по библ. археологии“, Труды КДА, 1901, № 11, 12;
Делич Ф., „Библия и Вавилон“, прев. от нем., СПб., 19125;
Диль Ш., „По берегам Средиземного моря“, прев. от фр., М., 1915;
Дроздов Н.М., „К вопросу о соглашении библ. свидетельств с данными ассириологии“, Труды КДА, 1896, № 8;
Елеонский Н., „Сравнение библ. текстов с саргонидской летописью“, ПО, № 7, 1864;
Зарин С.М., „Совр. открытия в области папирусов и надписей в их отношении к НЗ“, СПб., 1914;
Архим. Иероним (Лаговский), „Библейская археология“, т.1, вып.1-2;
СПб., 1883-84;
Косидовский З., „Библ. сказания“, прев. от пол., М., 1966;
Крачковская В.А., „Новые археологич. открытия в Заиорданье“, ВДИ, 1946, № 4; Кубланов М.М., „Новый Завет: Поиски и находки“, М., 1968;
прот. Матвеевский П., „Об открытиях в Ниневии в отношении к Свящ. Писанию“, СПб., 1881;
Нильсен Д., „Библейская религия в свете новейших археологич. раскопок“, ВДИ, 1937, № 1;
Олесницкий А.А., „Судьбы древних памятников Св. Земли“, К., 1875;
Олесницкий А.А., „Мегалитические памятники Св. Земли“, СПб., 1895;
Пахарнаев А.И., „Исследование о подлинности изображения лика и тела Христа Спасителя на Туринской Плащанице“, СПб., 1903;
Полянский Е.Я., „Краткий историч. обзор исследований Палестины и библ. древностей“, ПС, 1915, № 4-6, 10;
П.Ф.Н., „Ассиро-вавилонские памятники и ВЗ“, ВиР, 1905, № 8, 9, 12, 18, 19, 23, 24;
Раулинсон Д., „Библия и наука“, прев. от англ., СПб., 1899;
Р-ский А.П. [Рождественский], „Новые открытия в области библ. науки“, ХЧ, 1898, № 3;
С-в. [Смирнов А.], „Историч. книги Библии и ассир. клинообразные надписи“, ЧОЛДП, 1873, № 10;
С-в. [Смирнов А.], „Историч. книги Библии и егип. памятники“, ЧОЛДП, 1877, № 11;
Сейс А.Г., „Свидетельство древних памятников о достоверности книг Свящ.Писания“, прев. от англ., ПО, 1888, № 3;
Соловейчик И.И., „Вост. цивилизация в XV в. до н.э. при свете новейших исследований и открытий“, ЖМНП, 1896, № 10;
Соловейчик И.И., „Палестина в XV в. до н.э. при свете новейших открытий“, ЖМНП, № 3;
Соловейчик И.И., „Исследования о надписи Меши“, ЖМНП, 1900, № 10, 11;
Терновский С.А., „Топография Иерусалима библ. времен“, ПС, 1912, № 11;
Троицкий И.Г., „Силоамская надпись“, ХЧ, 1887, № 7/8;
Троицкий И.Г., „Вновь открытая Гезерская надпись“, ХЧ, 1899, № 3;
Троицкий С., „Новейшие открытия в области библ. истории“, «Странник», 1910, № 2; Тэркем Г., „Подлинна ли хранящаяся в Турине Плащаница?“, прев. от англ., Брюссель, 1965;
Успенский Н.Д., „Во имя единения и мира: (Паломничество патр. Алексия к святыням Востока): Св. места в Иерусалиме на сегодня“, ЖМП, 1961, № 5-7;
Ф.Е. [Елеонский Ф.Г.], „Филологические услуги ассириологии в деле изучения ветхозав. книг“, ХЧ, 1889, [№ 11, 12];
Прот. Фоменко К., „Новые раскопки в Иерусалиме“, Труды КДА, 1894, № 9;
Церен Э., „Библейские холмы“, прев. от нем., М., 1966;
Якимов И.С., „Толкование на Кн. св. прор. Исаии: гл. XIII-XIV“, 23, ХЧ, 1884, № 3/4;
Якимов И.С., „Опыты соглашения библ. свидетельств с показаниями памятников клинообразного письма“, ХЧ, 1884, № 7/8;
Albright W.F., „The Archeology of Palestine, Harmondsworth“, 1960;
Archeologia Palestiny, Poznan, 1973;
„Archeological Encyclopedia of the Holy Land“, Ed. by A. Nеgev, L., 1972;
Bardtke H., „Bibel, Spaten und Geschichte“, Lpz., 19712;
North R., „Biblical Archeology“, JBC, v. 2, p. 653-70;
Blaiklock E. M., „Cities of the New Testament“, L., 1965;
Finegan J., „Light from the Ancient Past“, Princeton, 19592;
Kenyon K. M, „Archaeology in the Holy Land“, L.-N.Y., 19652;
Pritchard J. B., „Archaeology and the Old Testament“, Princeton, 1958;
Wright G. E., „Biblical Archaeology“, L., 1962. Вж. също произведенията на Вигуру, Дорм, Кител, Лопухин, Олбрайт, Тураев и статиите Древният изток и Бибилята, Евангелия, Историч. книги на Стария Завет, Петокнижие“.

Протоиерей Александър Мен, из Речник по библиология
Превод Павел Б. Николов

 

Текстът е взет в електронен вариант от http://www.pravoslavieto.com/bible/archeology/index.htm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s