Мрежата, пълна с едри риби …

duccio-di-buoninsegna-christs-appearance-at-lake-tiberias-museo-dellopera-del-duomo-siena-1308-11

Проф. д-р Иван Желев Димитров

„Мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три” (Йоан 21:11)
Сред евангелските повествования за явяванията на възкръсналия Господ Иисус Христос на учениците Му в четирийсетдневния период от Възкресението до Възнесението има и един разказ за чудесен улов на риба в Тивериадското езеро[1] (Йоан 21:1-14). Ето го:
1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.
Рибите, които уловили седемте апостола на указаното от Спасителя място, били едри и много на брой. При такъв голям улов едва ли някой рибар ще вземе да брои уловената риба.[2] Но в този случай е ясно, че не е просто богат, изобилен улов, а чудесен улов на риба, станал по указание на Онзи, Който преди броени дни е извършил най-голямото чудо, ставало дотогава, като Сам възкръснал от мъртвите и победил смъртта. Затова е твърде вероятно, че в изумлението си някой от апостолите е решил да преброи едрите риби, които се оказали сто петдесет и три. Едно число, което иначе няма как да го запомним: нито е кръгло, нито е кратно на някое от известните като „свещени” числа, нито има някаква друга забележителност. И ако апостолите са го запомнили, причината явно се крие в неочаквания и необикновено богат улов. Такова нещо не се случва всекиму. Затова Христовите ученици – и по-специално св. евангелист Йоан, който го е записал – са запазили траен спомен за това чудо, извършено от техния Учител.[3]
Както често се случва, вниманието на някои тълкуватели се отклонява от същността на чудото и от неговия смисъл към второстепенни неща като това число 153. Цяла поредица от мнения могат да се намерят в тълкувателната книжнина за значението на числото 153, за неговия символичен смисъл. Тълкуватели на новозаветния текст още от древност се опитват да го свържат с какво ли не. На практика неизброими са опитите през вековете да се даде някакво обяснение за числото 153[4] и огромният брой на тези опити показва невъзможността да се намери разумен отговор.[5]
Наистина мисълта, че числата могат да имат някакво кодирано значение, дълго е впечатлявала и разочаровала тълкуватели на Йоановото евангелие.[6] Твърди се, че евангелистът е структурирал някои (но не всички, разбира се) аспекти на разказа[7] си в групи от по седем, например: седем чудеса, седем „Аз съм…”, а понякога седем сцени в даден епизод.[8]
Във всеки случай по-проблематично е търсенето на символическа стойност на числата, конкретно посочени в текста, като например петимата мъже на жената-самарянка,[9] 38-годишното заболяване на разслабения или уловените 153 риби. Тълкуването е трудно, защото още в древния свят на дадено число са били приписвани най-различни значения в един и същи контекст. Например Филоновото разглеждане на числата в Бит. 1 гл. показва, колко лесно могат да се умножат тълкуванията.[10] Още повече, че големи числа обикновено са разглеждани като сума или производно от по-малки числа. И тъй като различните комбинации могат да дадат същия резултат, съответно се увеличават и тълкувателните възможности.[11]
Най-известната числова „загадка”, ако въобще може да се определи така, е уловът на 153-те риби. Св. Августин (+430 г.) отбелязва мнението, че 153 е сумата на числата от 1 до 17, както и че числото 17 е сборът от числата 10 и 7. Доколкото 10 означавало десетте Божии заповеди, а 7 отговаряло на седемте дара на Духа, цялото число на рибите отбелязвало изпълнението на Закона (тоест на Божиите заповеди) чрез Духа.[12] Св. Йероним (+420 г.) пък смята,[13] че това число отговаря на общия брой на видовете риби в морето, така че уловът свидетелствал за универсалната цел на мисията на Църквата.[14]
Всъщност проверката на твърдението, основано на съответни латински и гръцки естественици, изтъква това становище като ненадеждно и затова не може да бъде използвано за обяснението на бройката риби.[15] Преди десетина години беше публикувано мнение, че числото 153 изразява изпълнението на казаното от св. пророк Йезекиил в 47:9-10[16], където се обещава, че, когато дойде спасението, по брега на Мъртво море хората ще могат да ловят риба от Ен-Геди[17] до Еглаим. Според търсачите на числени съответствия думите „от ен-Геди и до ен-Еглаим” (מֵעֵין גֶּדִי וְעַד־עֵין עֶגְלַיִם – meejn gedj weed ejn eglajm) съдържат 17 букви,[18] а сборът от числените стойности на буквите в думите Геди (גֶּדִי – gedj) и Еглаим (עֶגְלַיִם – eglajm) е съответно 17 и 153,[19] така че тези две числа имали специфична математична връзка.
Тази връзка е в основата на опита да се изясни числото 153 с факта, че то е от така наречените „триъгълни числа”[20], съответно е едно от числата, изразяващи пълнота.[21] Едно интересно тълкувание, но не по числената стойност на някакви букви, а с обясняване на значението на съставящите го числа, предлага древният тълкувател св. Кирил Александрийски (+444 г.): „Сто… означава пълнотата на народите; защото числото сто е най-пълното, тъй като се състои от десет десетици. Затова и Сам Господ… казва веднъж, че са сто Неговите овци, като с това изразява, че разумните същества са съвършени по броя си; друг път (казва), че добрата земя щяла да даде стократен плод. Петдесет пък е поставено, за да се проумее запазеният остатък на израилтяните по избора на благодатта (срв. Рим. 11:5), защото половината от сто е петдесет, но то не достига за съвършенството на числото. А три може да се разбере като въвеждащо посочване на Светата Троица, за Чиято слава е животът на уловените чрез вярата. И всичко се разбира във взаимовръзка.”[22]
Малцина са съвременните тълкуватели, които виждат някакъв символизъм във всички тези числа в Евангелието според Йоан и които въобще се запитват, дали това е някаква алегория, гематрия или математически символ.[23] Но все пак относителната последователност на св. Августин – откъдето сякаш тръгва тази „нумерологична традиция” – ни предизвиква да се запитаме за функцията на въпросните числа, смятани за заредени със символика. Преценявайки значимостта на съответните текстове на основата на контекста, можем да заключим, че определени числа могат да придобиват значимост от връзката си с дадена личност, с централни образи или действия в конкретен евангелски разказ, но основното значение на съответния разказ никога не зависи от някакво число. Като начин за проверка на значението на дадено число, смятано за символично, може да се приложи смяна на съответното число и тогава да се запитаме, дали би се променило значението на текста, ако го цитираме с друго или с неопределено число.[24] Отговорът е отрицателен, а това прави безпредметни от тълкувателна гледна точки всички нумерологични упражнения. Значение в разглеждания евангелски разказ има самият чудесен[25] улов на риба и смисълът с нищо не би се променил, ако разказът свършваше с думите „извлече на земята мрежата, пълна с едри риби”. Защото всичко се свежда до основното чудо, за което се спомена в началото – славното Възкресение Христово.
________________________________________
[1] Названието „Тивериадско” (от град Тивериада на югозападния му бряг) се среща само в Евангелието от Йоан 6:1 и 21:1, като в 6:1 редом с него стои и „Галилейско”. При това се нарича море, макар по размери да е просто едно голямо езеро. Езеро обаче го нарича само св. Лука в евангелието си (5:1-2; 8:22-23, 33). В евангелията се редуват названията „Галилейско” (от областта Галилея, в която се намира) и „Генисаретско” (заради формата му на арфа).
[2] Макар че съществува и предположението, че при колективен улов рибарите са делели рибата по равни бройки и във въпросния случай също е трябвало да я разделят по бройки, та затова и запомнили, колко точно са били рибите, уловени по указание на Иисус Христос (вж. Bernard, J. H. A Critical and Exegetical Commentary on the Gospel According to St. John. Edinburgh 1928, p. 342.).
[3] Τρεμπέλας, Π. Υπόμνημα εις το κατά Ιωάννην Ευαγγέλιον. Αθήναι 21969, σ. 724.
[4] Преглед на тези мнения има на няколко страници в коментара на Beasly–Murray, George. John (World Biblical Commentary 36). Nashville, 21999, p. 401-404.
[5] Moloney, Francis J. The Gospel of John. Sacra Pagina (ed. by Harrington, Daniel J.), vol. 4. Collegeville, Minnesota, 1998, p. 550; вж. и Holtz, Traugott. Zahl/Zahlenspekulation/Zahlensymbolik. II. Neues Testament. – TRE 36, S. 458-465.
[6] Koester, Graig R. Symbolism in the Fourth Gospel. Meaning, Mystery, Community. Minneapolis, 22003, p. 311.
[7] Или „наратива” според модерната терминология; вж. Миленкова, Росица. За термините наратив, наратология и наративна семиотика. – Български език и литература (електронна версия), 2001, № 1.
[8] Седемте чудеса (по Евангелието от Йоан) започват с виното в Кана и свършват с възкресяването на Лазар, разположени съответно: сватбата в Кана Галилейска (2:1-11); изцеряване на сина на царедвореца (4:43-54); изцеряване на разслабения при Витезда (5:1-16); размножаването на петте хляба и двете риби (6:1-15); ходенето по водата (6:16-21); изцеряване на слепородения (9:1-7); възкресяването на Лазар (11:1-44). Седемте Христови заяви „Аз съм…” се отнасят до хляба на живота (6:35, 51), светлината на света (8:12; 9:5), вратата на кошарата (10:7, 9), пастира на овците(10:11, 14), възкресението и живота (11:25), пътя, истината и живота (14:6) и лозата (15:1, 5). Епизоди със седем сцени, разположени симетрично, са включени в Йоан 9:1-41 – разказа за изцеряването на слепородения (съответно: 1. Иисус Христос изцерява слепородения – 1-7 ст.; 2. слепороденият и съседите му – 8-12 ст.; 3. слепороденият пред фарисеите – 13-17 ст.; 4. родителите на слепородения пред фарисеите – 18-23; 5. слепороденият отново пред фарисеите – 24-34 ст.; 6. Иисус Христос отново среща слепородения – 35-38 ст.; 7. Иисус Христос и фарисеите – 39-41 ст.) и 18:28-19:16 – съденето на Иисус Христос пред Пилат Понтийски (съответно: 1. отвеждане на Иисус при Пилат и разговорът му с юдейските първенци – 18:28-32; 2. Пилат разпитва Иисус – 33-38а ст.; 3. Пилат преговаря с юдеите – 38б-40 ст.; 4. бичуване на Иисус и подигравки от войниците – 19:1-3; 5. Пилат не намира вина у Иисус и иска да го освободи – 4-8 ст.; 6. продължение на разпита – 9-11 ст.; 7. осъждане на Иисус Христос на смърт – 12-16 ст.); срв. Koester, G. Op. cit., p. 311.
[9] Тук има изказано едно мнение от съвременен български богослов, че Иисус Христос е седмият мъж в живота на самарянката, срещата с Когото обаче й носи не нещо временно, а самото вечно спасение. Колкото и да е остроумно, това твърдение безспорно робува на предпоставена числена символика (мнението е изказано устно от свещ. Петър Тод. Цанков).
[10] Philo. On the Creation, 13-15; 47-52; 89-128. Виж текста в изданието: Philo with an English Translation by F. H. Colson and G. H. Whitaker. Vol. I. London 1962 (reprinted).
[11] Дискусия върху съвременни опити за формулиране на изчерпателен поглед върху числения символизъм у евангелист Йоан може да се намери у Niewalda, Paul. Sacramentssymbolik im Johannesevangelium: eine exegetisch-historische Studie. Limburg 1958, S. 24-26; срв. Manns, Frederic. L’Evangile de Jean a la lumiere du Judaism. Studium Biblicum Franciscanum Analecta 33. Jerusalem 1991, p. 249-252, 282-284.
[12] „Ако потърсим число, което да показва закона, кое друго бихме посочили освен десет? Защото сме напълно сигурни, че Декалогът, тоест известните на всички десет заповеди са били написани най-напред с Божия пръст върху двете плочи… А когато към закона беше прибавена благодатта, тоест – Духът към буквата, по някакъв начин към числото десет се прибави (числото) седем. Защото седмицата се установява от свидетелствата…, че означава Светия Дух… Бог освети седмия ден, в който Той си почина от делата Си… И пророк Исайя… спира вниманието ни върху седмократното дело или върху седемте дара на Духа (срв. Ис. 11:2 – бел. ИЖД)… А какво казва Откровението? Не се ли споменават и там тези седем духа Божии (срв. Откр. 3:1 – бел. ИЖД), а всъщност е един и същият Дух, Който разпределя всекиму различни дарби, както си иска (срв. 1 Кор. 12:11 – бел. ИЖД)? Следователно, когато към числото десет, което представя закона, добавим Светия Дух, представян от числото седем, получаваме седемнадесет. А когато употребим това число, за да добавим всяко едно от различните числа, които съдържа, от 1 до 17, сборът ще е… 136. Ако прибавим към този сбор и числото 17, ще получим числото на рибите… Така чрез животворящия Дух буквата вече не убива (срв. 2 Кор. 3:6), но каквото се повелява от закона, се допълва с помощта на Духа и, ако има някакъв недостатък, той се опрощава. Така че всички, които участват в тази благодат, се символизират от това число. Това число също така съдържа три пъти числото петдесет и освен това – числото три във връзка с тайната на Троицата. Същевременно числото петдесет се получава от умножаването на седем по седем с добавяне на едно… А едно се добавя, за да покаже, че е едно онова, което се изразява чрез седемкратното му действие”, т.е. Духът (св. Августин, цит. по Τρεμπέλας, Π. Op. cit., σ. 723-724).
[13] Commentarium in Ezechielem. Liber XIV, 47. PL 25, 474C: „Онези, които са писали за природата и свойството на животните, изучили риболова,… от които и Опиан,… многоученият поет,… уверяват, че има всичко 153 вида риби и всички те били уловени от апостолите и нито една не е останала неуловена. Така всички – както благородните, така и скромните по произход, богатите и бедните, и хората от всякаква класа се извличат от морето на света към спасението” (цит. по Τρεμπέλας, Π. Op. cit., σ. 724.).
[14] Lincoln, Andrew T. The Gospel According to Saint John. (Black’s New Testament Commenatry, 4) Peabody, MA, 2006, p. 513.
[15] Вж. труда на Sanders, J. N. (допълнен и редактиран от Mastin, B. A.) The Gospel According to St. John. London, 1968, p. 447.
[16] 9И всяко живеещо същество, що пълзи там, дето ще се вливат две струи, ще бъде здраво; и риби ще има твърде много, защото ще се влее там тая вода, и водите в морето ще станат здрави, и където се влее тоя поток, там всичко ще бъде живо. 10И до него ще стоят рибари от Ен-Гади до Еглаим, ще хвърлят мрежи. Риба ще има всякаква и, както в голямото море, ще има твърде много риба.
[17] В синодалния български превод стои Гади, но в еврейския оригинал се чете с „е” в първата сричка – Геди.
[18] Всъщност са 18 букви, ако се брои и предлогът מֵ преди името ен-Геди, но в тези неща всичко се свежда до гледната точка, което пък свидетелства за чистия субективизъм на подобни представи.
[19] Beasly–Murray, G. Op. cit., p. 401.
[20] Триъгълно число (numerus triangularis) е числото-сбор от точките, които образуват един равностранен триъгълник, попълнен с такива точки; напр. най-простото триъгълно число е 3, но такова е, да речем, 10 (с по 4 точки по всяка страна на триъгълника), 21 (с по 6 точки по всяка страна на триъгълника) и т. нат., вкл. и 153 – с равни страни от по 17 точки.
[21] Lincoln, A. T. Op. cit., p. 513.
[22] PG 74, 745.
[23] Moloney, F. J. Op. cit., p. 553. За произволността на повечето от математическите изяснения предупреждават също Sanders, J. N. & Mastin, B. A. Op. cit., p. 447.
[24] Koester, G. Op. cit., p. 313.
[25] Чудесен е както поради многото дотогавашни неуспешни опити на учениците-рибари, така и заради пълната мрежа с едри риби, при което бройката е просто една подробност.

Източник на публикацията в електронен вариант: https://amarinova.wordpress.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s