Юдейски крепости-дворци – Иродиум

 

В периода 24–12 г. пр.Хр. в Юдейската пустиня на 12 км южно от Йерусалим и на 5 км югоизточно от Витлеем, в близост до древни пътища, които водят до Мъртво море, Ирод построява монументална крепост и дворец. Резиденцията е близо до мястото, където идумеецът побеждава партяните по време на бягството си от Йерусалим през 40 г. пр.Хр. (Йосиф Флавий, За юдейската война, I, 21, 10). Предназначението, както и разположението на тази крепост, са продиктувани от стратегическа и практическа необходимост. Според свидетелството на Йосиф Флавий, Ирод поставя тук голямо количество военни съоръжения.

Издигащият се 758 м над морското равнище изкуствен хълм има формата на пресечен конус, който се вижда от Йерусалим. Застрояването му се осъществява при спазването на сложна симетрия. Големият дворцов комплекс с площ от 5 хектара е с уникален дизайн: включва крепост на горния град и седем-етажна структура в дълбочина. Структурата му е кръгла, с четири кръгли кули във всяка посока. Три от тях са на външната стена, имат стаи на различни нива. Двойната стена, чиито диаметър възлиза на 64 м и 35 м дълбочина, придава на комплекса формата на кратер, тъй като външните стени са скрити зад земята. Йосиф Флавий описва подробно различните сгради и съоръжения зад споменатите стени (За юдейската война, VII, 6, 1).

При първите разкопки, които се провеждат от монаси-францисканци под ръководството на V. Corbo (1962–66), са открити четирите кули и двореца на Ирод. Впоследствие са изяснени много допълнителни детайли на обекта.

Крепостта е свързана с долния град чрез стълбище. Тук са дворецът и обществени сгради, голяма градина и езеро. Водата в долния град се доставя от извори в близост до Витлеем чрез акведукт. Водата се доставя от Йерусалим чрез канал. За горната част на града тя се доставя от цистерни, изградени в североизточната част на резиденцията и се поддържа от валежи. През 1988 г. археолозите откриват 4 цистерни (по всяка вероятност те са били 8) и мрежа от тунели, разположени извън стените по североизточния склон.

 

(Дамянова, Е. Материална култура на Палестина през Римския период (63 г. пр.Хр.–70 г. сл.Хр.). С., 2014, с. 125–127).

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s