Екатерина Дамянова 2005 г.
Макар да са известни частично представени паметници, най-ранното цялостно изображение на Светия град е запазено върху мозайка от 6 век сл. Хр., разположена на пода на православната църква “Св. Георги” в град Мадаба. Селището се намира в днешна Йордания, на около 30 км южно от Аман. В нея са съхранени множество руини от раннохристиянски и ранновизантийски църкви.[1] При възстановяването на най-северната от тях за богослужебна употреба през декември 1884 г., в средния кораб на храма е открита мозайка, изобразяваща Светите земи. Повече от 2 милиона каменни кубчета и парчета от стъкло в голямо разнообразие, в цветове предимно в черно, червено и бяло, покриват част от пода в кораба на старата църква, върху който са изобразени около 150 градове и постройки. Картата представя Светите земи такива, каквито те са били познати от поклонническите описания от първите християнски векове.
От перспективата на птичи полет откъм Запад, мозайката обхваща цялата област от делтата на Нил до Мала Азия, в мащаб около 1:15 000. Главният фрагмент е в размер от 15,70 x 5,60 м и предлага изглед от делтата на Нил – до Сихем (Неаполис) на север, но по своите първоначални размери[2] мозайката е представяла картина от Долен Египет, някъде до Сидон, и от Средиземно море до Йорданската пустиня.
Датировката на археологическия паметник възхожда най-рано към 542 г. сл.Хр., тъй като изобразената върху градския план на Йерусалим “Нова църква на пресвета Богородица” (Nea Theotókos), която се явява като най-нова постройка върху картата, е завършена по време на управлението на император Юстиниан (на 20. ноември 542 г.).
Под ръководството на Х. Донер и Х. Гюперс мозайката е реставрирана през 1965 година.[3]
Картата е ориентирана на изток, а не на север, както това се прави в модерната картография. Това е семитска практика (евр. קדם qedem) означава източна посока, това, което се намира напред).[4] Старата църква също е ориентирана на изток. Географски картата е правилно ориентирана (Северна Палестина е в посока на северната страна на църквата). Самата мозайка се намира в средата на църквата, а Йерусалим е в нейния център. На север от града стои текст от книга Второзаконие 33:12: “Вениамин, когото Господ обича, той живее у Него безопасно, (Бог) го закриля винаги и той почива на плещите Му”.
Стилизирано представените градове, между които могат да бъдат видяни още Йерихон, Сихем, Аскелон, Газа, Керак, Беер Шева и др., са придружени с надписи на гръцки език. Наред с обикновените обозначения за различните селища са поставени и версиите по Септуагинтата, както и обяснения, които са взаимствани предимно от съчинението “Ономастикон” на епископ Евсевий Кесарийски. Текстовете от Библията, градските планове, особено този на Йерусалим, бележките към флората и фауната, доброто познаване на пътищата и значението на селищата правят мозайката най-добрата антична справочна карта на Палестина.
Свободните пространства на картата са запълнени с картини от света на флората и фауната. В река Йордан плуват риби, а малко по-на изток от нея лъв убива газела; в Мъртво море плават кораби. Картата предлага обаче не само география, но и един подбор на градове и постройки, свързани с историята на човешкото спасение от старозаветно и новозаветно време.[5] В този смисъл, разполагането на мозайката в литургичното пространство на църквата няма само декоративен характер. Мадаба се намира на поклонническия път към върха Нево, който е тясно свързан със спасителната история. Картата показва Светата земя такава, каквато Моисей я е видял и сякаш приканва вярващите да посетят всички посочени места. Според някои изследователи картата има по-скоро дидактически замисъл, но тези мотиви не са достатъчни за поставянето на мозайката в храмовото пространство. Храмът като архитектурна композиция изобразява една друга действителност. Той е изображение на небето, на космоса. Храмовият план е тясно свързан с литургията. Църквата е храм Божи, свещено място, молитвен дом, събрание на вярващите, Тяло Христово, Господня невеста, небе върху земята. Църквата следователно е небе, космос и топография на спасителната история на човечеството.
Източник на изображението: http://en.lpj.org/2011/06/16/la-comunita-cattolica-di-terra-santa-dalle-crociate-al-crollo-dellimpero-ottomano-1099-1917/
В разделянето на храмовото пространство на небе-рай и земя, Йерусалим е поставен в центъра на света. Това място на града отрежда още пророк Иезекийл с думите: “Тъй казва Господ Бог: това е Йерусалим! Аз го поставих в средата на народите, и наоколо му – земи” (5:5). При блаж. Йероним и други църковни отци стихът от книгата на пророк Иезекийл се свързва с Пс. 73 (74) и намира своето христологично и сотирологично изяснение.
Местата, свързани с Божието домостроителство, стоят в центъра на света.[6] В Йерусалим Господ Иисус Христос извършва последната си вечеря, претърпява Разпятие, погребение, Възкресение и Възнесение. Не случайно църквата на Гроба Господен, която обединява местата на Разпятието, погребението и Възкресението Господне, стои в центъра на градския план на Йерусалим върху мозайката, като духовен корен на света. Куполът, който се издига над него, стои като небе над случващото се на земята.
Една друга традиция, която има по-скоро географски характер, вижда споменатия вече център на земята в колоната при Дамаската порта. (върху мозайката тя е представена в тъмно–светъл контраст). Тази теория достига до нас чрез монаха Аркулф, който около 670 г. осъществява поклонническо пътуване до града. Тук от колоната, която се намира “на север от светите места всред града” тя не хвърля никаква сянка точно при Лятното слънцестоене, когато слънцето застане в центъра на небето. Тази колона показва следователно, че Йерусалим е център на земята, поради което е наречена mediterranea et umbilicus terrae. Арабите и днес именуват Дамаската порта Bab el΄Amud (“Входа на колоната”).
Колоната и свързаната с нея традиция не намира широко разпространение в светоотеческата литература, свързана с Йерусалим, тъй като спасителната история е от решаващо значение за мястото, което града получава като духовен център.
Най-старият градоустройствен план на град Йерусалим, известен до сега, е в съвсем стилизиран вид под формата на овал, който в посока север–юг, е пресечен от две улици с колонади. Градът е диспропоционално голям близо 90 на 70 см. Изрисуван е като град със стени, укрепен с 21 кули и шест врати. На влизане в града от северната страна му страна през Дамаската порта, вляво на нея се намира голям площад на който е издигната споменатата вече колона. Ако се тръгне на юг, през центъра на града минава голяма улица cardo maximus, която стига до Сион (от дясната страна на овала на Йерусалим). В непосредствена близост до Сионската врата се вижда “Новата” църква на Богородица. В центъра на града, отдясно на главната улица, се намира Гроба Господен, мястото, където Иисус Христос е бил разпънат на кръст. В така представения план могат да бъдат разпознати още други важни обекти, като Портата на св. Стефан, Църквата на св. Ана, Църквата на Мария Магдалена, Дамаската порта, Яфската порта, Цитаделата, Църквата на планината Сион, Храмовият хълм, Златната порта, Антониевата кула.
Много от детайлите на топографията от византийския период са потвърдени от разкопките на израелския археолог Нааман Авигад в еврейския квартал на стария град. Изследователят открива 200 м от главната улица, както и широките основи на новата църква.
От по-късни, силно стилизирани градски изгледи на Йерусалим, известни от различни късноантични мозайки, едно по-детайлно представяне на града имаме едва от времето на кръстоносните походи. Първото по-достоверно представяне на градската стена намираме при Марино Сануто Торсели през 1330 г. Друго такова, което може да претендира за историцитет е значимото представяне на града с перспектива при Ерхард Ройвич от 1483 г.[7] Всички изображения доизграждат хронологично представата ни за топографските промени на древния град през вековете.
По отношение на историческото и духовно рзвитие на Йерусалим днес можем само да се надяваме да се надяваме, че градът ще намери отново спокойствие и мир.
[1] The New Encyclopedia of Archaological Excavations in the Holy Land (ed. E. Stern), Jerusalem, 1993, Vol. 3, р. 997-1001.
[2] При преустройството на църквата и нейното укрепване в края на 19 век голяма част от мозайката е унищожена
[3] Donner, H., H. Gueppers. Die Restauration und Konservierung der Mosaikkarte von Madeba. – In: Zetschrift des Deutschen Palaestinavereins (ZDPV) 83, 1967, S. 1-33.
[4] Пиперов, Б. Сенаарското разселване на народите според Библията (Екзегетическо изследване на разказа за Вавилонската кула Бит. 11:1-9). – : ГСУ БФ, Т. 24, 1946-1947, с. 15.
[5] Thuemmel, H. Zur Deutung der Mosaikkarte von Madeba. – In: ZDPV 1973, S. 66.
[6] Thuemmel, H. Ob.cit., S. 67.
[7] Bloedhorn, H., K. Biberstein. Jerusalem. Gruendzuege der Baugeschichte vom Chalkolithikum bis zur Fruehzeit der osmanischen Herrschaft. Beihefte zum Tuebinger Atlas des Vorderen Orients 100/1 45.
Публикацията е отпечатана в: Богословски размисли. Сборник материали. Сοфия, 2005, с. 29-33
ЕКАТЕРИНА ДАМЯНОВА 