Източник на изображението: http://www.ancientpages.com/2015/10/30/the-2000-year-old-citadel-of-machaerus-a-new-look-for-an-ancient-site
Махерус
Разположеното източно от Мъртво море (дн. Ел-Мекавар) укрепление първоначално е устроено от Александър Яней (103–76). През 57 г. пр.Хр. крепостта е разрушена от римския пълководец Габиний. В периода 25–12 г. пр.Хр. Ирод Велики се заема с възстановяването й, като я превръща в едно от неговите пустинни убежища. В стратегическо отношение крепостта е разположена в на границата с владенията на наватеите, поради което е подсигурена с много кръгли кули, отбранителни съоръжения и цистерни. Юдейският владетел често посещава разположените наблизо топли минерални извори. Дворецът му включва много просторни и скъпо оборудвани помещения. Иродовата крепост е използвана като резиденция и от неговия наследник Ирод Антипа. Според свидетелството на Йосиф Флавий (Юдейски. древности. XVIII, 112, 119), по негово нареждане тук е затворен а по-късно и убит св. Йоан Кръстител.
Когато през 44 г. Перея е влкючена като част от провинция Юдея, в крепостта е настанен римски гарнизон, който остава тук до първото юдейско въстание. За кратко време бунтовниците я завладяват, но през 71 г. те са разбити от римските войски и укреплението е предадено на наместника Луцилий Бас (Вж. Йосиф Флавий, За юдейската война, VII, 6).
В крепостта Махерус, при археологически дейности на билото на хълма (700 м), са открити части от фортификационните съоръжения и дълъг 150 м и висок 15 м. акведукт. Западната част на останките от двореца включват peristilium (открито пространство) с двор, градина и ограден от колонади площад, както и трапезна зала.
(Е. Дамянова, Матрериална култура на Палестина през Римския период (63 г. пр.Хр.–70 г. сл.Хр.). С., 2014, с. 131-133. ISBN 978-954-07-3698-33)
ЕКАТЕРИНА ДАМЯНОВА 