Възнесение Господне

images

Екатерина Дамянова

Сборник за кандидат-студенти. София, 1998, с. 68 – 70.

 

Възнесение Господне за мнозина е само празник между Пасха и Петдесетница, установен през втората половина на IV век. Според не малко вярващи, възнасянето на богочовека Христос като че ли нищо не дава на хората, а даже ги лишава от присъствието на Спасителя тук на земята. Светите отци обаче разкриват истинското значение на това събитие, като посочват, че чрез него вече не Словото става плът, а човешкото естество се обожествява и че това е най-пълен израз на Христовото прославяне и завършек на нашето изкупление. В Иисус Христос е обожествено не само Неговото човешко естество, но и това на всички хора, защото Богочовекът  приема плът, еднаква на човешката. Възнесението е от особено значение и защото отразява последния момент от видимото пребиваване на Господ Иисус Христос сред хората. Събитието, станало на 40-ия ден след Възкресение Христово, отразяват светите евангелисти Марк и Лука. Св. Марк твърде кратко го съобщава с думите: „А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога“ (Марк 16:19). Евангелист Лука се спира по-задълбочено, като включва в разказа си повече подробности, които допълва  и  в началото на своята книга Деяния на светите апостоли. Ето как той описва това събитие  в двата текста:

1. В Лук. 24:50-52 се казва: „И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост“.

 2. В Деян. 1:9-18 се казва: „И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“. Описаното възнесение не бива да се разбира като отдалечаване на Иисус Христос в космическото пространство, защото под „небе“ не се има пред вид точно определено място. Това е по-скоро метафизично отдалечаване от света. В Св. Писание често се срещат примери за това, когато с „небе“ се характеризира  Божието обиталище (Втор. 26:15; Мат. 5:45), Царството Божие, където пребивават ангелите и където ще отидат и вярващите (1 Петр. 1:4). Сам Иисус Христос, непосредствено преди кръстните Си страдания казва на учениците Си: „Излязох от Отца и дойдох на света;пак оставям света и отивам при Отца“ (Йоан 16:28).

От евангелското повествование не става ясно кои са били непосредствените свидетели на Христовото Възнесение. Твърде вероятно е, наред със св. апостоли да са присъствали и други ученици, призвани от този момент да проповядват по цял свят новото учение (срв. Деян. 1:8). Докато Възкресението се извършило скрито и недостъпно за човешките сетива, Възнесението става при тържествена обстановка. По време на това необикновено събитие сред светъл облак (видим знак за реалното Божие присъствие), се явяват и Божии пратеници, описани като „двама мъже в бели дрехи“. Тези, несъмнено изпратени от Бога  ангели, обръщайки се към озарените присъстващи, благовестят за предстоящото второ идване на Христос на земята с думите: „Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян. 1:11). В края на историческия процес, в последния ден, който никой не знае кога ще настъпи (Мат. 24:36), Христос ще дойде като справедлив Съдия на света,  за да утвърди Своето царство, да пожъне посятото, а плевелите да хвърли във вечен огън (Мат 16:27; Деян. 27:31;  Рим. 11:6-11). Син Човечески ще въздаде всекиму според делата му. Всички мисли и дела ще станат явни, а отсъдата за праведните и грешните ще бъде вечна.

Евангелистите не дават по-конкретни сведения  и относно мястото, където се е извършило Христовото Възнесение. В книга Деяния на светите апостоли св. Лука пише, че свидетелите на това знаменателно събитие се връщат в Йерусалим от планината наречена Елеон, която се намира  на „един съботен ден път“ (Деян. 1:12). Съгласно разпоредбите на Моисеевия закон  (срв. Изх. 16:29; Числ. 35:5) в съботния ден, определен за почивка, израилтянинът не трябвало да изминава повече от 2000 лакти (прилизително 2000 крачки). Измерено подобно разстояние е достатъчно, за да бъде преодолян пътя от Йерусалим до върха на Елеонската планина (висок 830 м.), разположена източно от града. Това възвишение, както посочват и други евангелски текстове, е място,което Христос често избирал за молитвено уединение или беседи със Своите ученици.

Св. апостол Петър в своята проповед, произнесена в деня на Петдесетница пред събралите се в йерусалимската горница (помещение в горната част на къщите използвано за молитвено уединение), отбелязва важността на Христовото Възнесение по следния начи: „И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате“ (Деян. 2:33). Тези думи посочват още една от целите на Господнето Възнесение. Спасителят Се възнася, за да изпрати единосъщния и единосилен Дух Утешител. Сам Иисус преди Своите страдания говори на учениците за това, като казва: „Ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас“ (Иоан 16:7). Именно чрез присъствието на Св. Дух в света, повярвалите в Бога разкриват достъпа до Него (Деян. 10:44-45). Човек може да стане християнин и да бъде християнин единствено чрез благодатната намеса на Св. Дух (Рим. 8:9 и сл.).

Св. апостол Павел определя Христовото Възнесение като велика тайна на благочестието (1 Тим. 3:16). Той сравнява   небесното издигане на Богочовека  с влизането на старозаветния първосвещеник в Светая святих по следния начин: „Със Своята кръв възлезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление“ (Евр. 9:12). Апостолът заявява още: „Имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата“ (Евр. 8:1). Подобно свидетелство дават още св. апостол Петър и св. архидякон Стефан. Обща е вярата, залегнала и в шестия член от Символа на вярата, че Синът Божии след Своето възнесение стои седнал „Отдясно на престола Божи“ (Евр. 12:12; Рим. 8:34; 1 Петр. 3:22; Деян. 7:55), където ще остане до момента, когато отново ще дойде със сила и слава (1 Сол. 1:10; Кол. 3:4) да съди живи и мъртви (2 Тим. 4:1-8). Този израз е в изпълнение на старозавтното пророчество на св. пророк Давид, който, указвайки за Възнесението на Спасителя, казва: „Рече Господ Господу моему: седни от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“ (Пс. 109:1). Той също не следва да се разбира в буквален, а в духовен смисъл, а именно, че възнеслият се на небето Иисус Христос и по Своето човечество има еднаква власт и слава с Бога Отца. Изразът „седи отдясно“ е човекообразен, заимстван от обичаите на Изток, където владетелите поставяли някого да седне от дясната им страна, с което показвали равенството на седналото с тях лице. Синът е бил предвечно в единение по Своето божествено естество, но сега при Възнесението се издига богочовешкото битие. Нужно е било да се разясни, че на него също принадлежи божествено превъзходство. „Отдясно“ демонстрира достойнство на непосредствена близост и активно участие.

Св. евангелист Йоан описва възнесението на Христос като връщане при Отца, Който Го е пратил (Йоан 8:14-21 сл.). Христос е изпълнил Своята мисия. Той е възвестил на човеците божественото учение, пострадал е за тях и е положил основите на Своята Църква. Оставало на вярващите да бъде изпратен Дух Свети, което, както е извастно, става в деня на Петдесетница (Деян. 2:1-47).

За вярващите Възнесение се явява като пробен камък на тяхното разбиране за Христовата мисия на земята. Бог  става син човешки, за да могат човеците да станат синове Божии. Вратите към райското блаженство са отворени, човешкото естество, осветено, се доближава до Бога. Потопени в своето ежедневие обаче, хората често забравят своя естествен стремеж към Небето и своя Създател. Забравят, че само чрез живот в Иисус Христос, чрез Иисус Христос и за Иисус Христос могат да станат достойни за спасение и вечен живот.

 

Тропар на Възнесение Христово

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s